Читать «Свръхнова» онлайн - страница 93

Изведнъж Саяна Морган погледна своя племенник, видя ръката му върху вилката и извика:

— Лорк! Какво правиш…?

Тя го сграбчи за китката, но той сграбчи нейната и я отблъсна.

— Сега знам много повече за тебе, отколкото миналия път, когато ти изпратих предишното послание — каза Принс иззад масата.

— Лорк, махни ръката си от този прекъсвач! — настоя Саяна. — Лорк… — гласът й секна от отчаяние.

— Последния път, когато говорих с теб, ти казах, че ще те спра. Сега ти казвам, че ако се наложи да те убия, за да те спра, ще го направя. Следващия път, когато заговоря с теб… — ръката му в ръкавица сочеше към тях. Показалецът му трепереше…

Образът на Принс затрептя и Саяна отблъсна ръката на Лорк. Вилката щракна на „изключено“.

— Какво си въобразяваш, че правиш?

— Капитане…?

Под кръжащите звезди Лорк отговори с бурен смях.

Саяна заговори ядосано:

— Ти изпрати посланието на Принс по системата за всеобщо оповестяване! Този клеветник, този луд човек току-що се е появил по всички екрани из института.

В яда си тя удари изключващата платка. Светлините на индикаторите угаснаха. Пултът и пейката потънаха в пода.

— Благодаря ти, Саяна. Аз получих това, за което дойдох.

В кабинета влетя пазача на музея. Щом пристъпи прага, един светлинен лъч падна върху него.

— Извинете. Ужасно съжалявам, но имаше… О, момент!

Той натисна комуникационното устройство на китката си.

— Саяна, дъската ли ти хлопа под сребърната перука?

— О, за Бога, Бъни. Това беше чиста случайност!

— Случайност! Та това беше Принс Ред, нали?

— Разбира се, че беше той. Виж, Бъни…

Лорк плесна Катин по рамото.

— Хайде да тръгваме.

Те оставиха пазача Бъни да се разправя със Саяна.

— Защо…?

Катин се опита да попита нещо зад гърба на капитана.

Лорк спря.

„Под Сириус № 11“ (Селвин, фалшификат) пламтеше в пурпурна каскада зад рамото му.

— Предупредих те, че не мога да ти кажа какво имам предвид. Вероятно си разбрал нещо. Хайде да вземем останалите сега.

— Как ще ги намериш? Те продължават да обикалят музея.

— Така ли мислиш? — Лорк тръгна напред. Из долните галерии цареше истински хаос.

— Капитане…

Катин се опита да си представи хилядите туристи, изправени срещу агресивността на Принс. Той все още помнеше първия си сблъсък с него на Рок.

Ониксовия под на салона Фицджералд гъмжеше от посетители. Дъгоцветните алегории на гения на двадесети век озаряваха сводестите стени със светлина. Деца бърбореха с родителите си. Студенти говореха бързо на жаргон помежду си. Лорк си пробиваше път, а Катин вървеше плътно след него.

Изкачиха се до фоайето над главата на дракона.

Нещо черно изви върха над тълпата, но бързо бе дръпнато назад.

— И останалите трябва да са с него — извика Катин, сочейки Себастиан.

Катин се прошмугна около каменната паст. Лорк го настигна на сините плочки.

— Капитане, току-що видяхме…