Читать «Свръхнова» онлайн - страница 91

Светлинните кръгове ги следваха по килима.

— Но, Лорк…

— Преди нещата бяха педантично планирани, с точен разчет на всяко движение, навързани, водени от прекомерна вяра в нашата собствена прецизност. Сега представляваме отчаяна глутница пристанищни плъхове, с Мишока сред нас и единственото, което ни води, е моето накърнено достойнство. А това е нещо ужасно, Саяна и спасение от него няма.

— Лорк, не можеш да тръгнеш и да повториш…

— Сега и капитанът е различен, Саяна. Миналия път Рок бе командван от получовек, от човек, познал единствено победата. Сега вече съм израсъл. Познавам и поражението.

— Какво искаш от мен да…

— Имаше една друга звезда, която изследвахте в Алкейн — на път да се превърне в Нова. Искам да знам как се казва и кога очаквате да изригне.

— И смяташ да тръгнеш просто така! А Принс? Той знае ли защо си тръгнал към нова?

— Това най-малко ме интересува. Назови моята звезда, Саяна.

Несигурна и разтревожена, тя прие предизвикателството. Докосна нещо върху сребърната си гривна. Блесна нова светлина.

От пода изникна пулт. Тя седна на една пейка, която също се издигна от пода и заоглежда индикаторите на пулта.

— Не знам дали постъпвам правилно, Лорк. Оскърбено достойнство, казваш. Ако решението ми не засягаше моя живот точно толкова, колкото и твоя, за мен щеше да бъде далеч по-лесно да направя това, което искаш. Аарон гарантира за мен като член на управителния съвет.

Тя докосна пулта и над тях се появиха…

— Досега в дома на Аарон Ред съм била посрещана като в дома на мой собствен брат. Но колелото се е завъртяло до крайно положение, от което връщане назад може и да няма. Ти ме постави в това положение: да взема решение, с което приключва един период на душевно спокойствие за мен.

…появиха се звезди.

Катин изведнъж разбра колко е голяма стаята. Беше около петдесет фута широка, насечена от светлинни точки, с въртяща се холограма на Галактиката над главите им.

— В момента се провеждат няколко проучвателни експедиции. Тази Нова, която ти изпусна, беше тук. — тя докосна един бутон и измежду милиардите звезди блесна една. Тя блесна толкова ярко, че Катин присви очи. След миг изгасна и целият звезден свод отново се обсипа с мъждукащи светлинки. — Понастоящем има и експедиция, с поръчка да изгради…

Тя млъкна.

Протегна се напред и отвори малко чекмедже.

— Лорк, аз наистина съм обезпокоена от тази работа…

— Продължавай, Саяна. Искам само името на звездата. Искам запис на координатите й в Галактиката. Искам си моето слънце.

— И аз ще направя всичко възможно, за да ти го дам. Но първо ти ще трябва да угодиш на възрастната дама. — От чекмеджето тя извади… Дълбоко в гърлото на Катин заседна възглас на удивление, който той преглътна. От чекмеджето тя извади колода карти. — Искам да видя какво ще препоръча Тарот.

— На мен вече ми гледаха на карти за това начинание. Ако твоите могат да ми дадат всички галактически координати, добре. В противен случай нямам време за това.