Читать «Свръхнова» онлайн - страница 92

— Майка ти беше от Земята и винаги се е отнасяла към мистицизма с типичното за земляните недоверие, макар че го приемаше чисто умозрително. Надявам се, че приличаш на баща си.

— Саяна, направиха ми вече пълно предсказание. Второто нищо повече не може да ми каже.

Тя разпери картите с лице надолу.

— Може пък на мен да ми кажат. Освен това аз не търся пълно предсказание. Извади една карта.

Катин проследи движението на капитана и се запита дали преди четвърт век картите й бяха подсказали събитията от онзи кървав следобед на площада Хронаики.

Колодата не беше от обикновения триизмерен диорамен тип като на Тайи. Фигурите бяха нарисувани. Картите бяха жълти. По всичко личеше, че са правени през седемнадесети век и дори преди това.

Върху картата на Лорк се виждаше гол труп, увиснал на едно дърво, окачен с въже за глезена.

— Обесеният — тя събра колодата карти, — обърнат с главата надолу. Това не ме изненадва.

— Саяна, не символизира ли обесеният мъж идването на дълбока духовна мъдрост?

— Обърнат е с главата надолу — напомни му тя. — Да, но ще платиш много висока цена. — Тя взе картата и я прибра в колодата, а после в чекмеджето. — Ето ги координатите на звездата, която искаш.

Тя натисна друг бутон. Една хартиена лента падна в ръката й. По нея имаше малки метални зъбци-водачи. Тя я вдигна и зачете.

— Тук са всички координати. Наблюдавали сме я в продължение на две години. Ти си просто късметлия. Датата на изригването се очаква да настъпи след десет до петнадесет дни.

— Прекрасно — Лорк взе записа. — Хайде, Катин.

— Капитане, ами Принс?

Саяна стана от пейката.

— Не искаш ли да видиш посланието, което ти е изпратил?

След малка пауза Лорк отговори:

— Хайде, пусни го.

В този момент Катин забеляза, че лицето на Лорк живна. Докато Саяна Морган търсеше номера на посланието, той бавно тръгна към конзолата.

— Ето го — каза тя и натисна един бутон.

От другия край на залата Принс обърна лице към тях.

— По дяволите, какво — ръката му в черна ръкавица смаза една кристална чаша, чаша-купа, заедно с релефната й чинийка върху масата, — какво мислиш, че правиш, Лорк? — Ръката се прибра. Кинжалът и бастунът с дърворезба изтропаха на пода от отсрещната страна. — Саяна, и ти му помагаш, нали? Ти ме предаде, кучко. Ядосан съм! Бесен съм! Аз съм Принс Ред! Аз съм Драко! Аз съм недъгавият Змей! Но аз ще ви победя!

Плюшената покривка на масата се сгърчи в черните му пръсти, а отдолу се чу звук от разцепено дърво.

Катин за втори път преглътна смайването си.

Посланието беше с триизмерна проекция. Един прозорец извън кадър хвърляше светлината на слънчево утро — може би на Сол — иззад гърба на Принс върху премазана закуска.

— Мога да направя всичко, всичко каквото си поискам. Вие се опитвате да ме спрете. — Той се наведе ниско над масата.

Катин погледна Лорк, после Саяна Морган.

Ръката й, бледа и покрита с венички, стискаше брокатената дреха.

Ръката на Лорк, жилава и кокалеста, лежеше върху пулта. С два пръста той държеше вилката.

— Ти ме оскърби. Аз мога да бъда много гаден, просто ей-така от каприз. Спомняш ли си онзи купон, когато ми се наложи да ти счупя ръката, за да те науча на добри обноски? Твоето съществуване е оскърбление за мен, Лорк ван Рей. Решил съм да посветя живота си, за да получа възмездие за тази обида.