Читать «Свръхнова» онлайн - страница 87

— Аз съм от Луна — напомни му Катин. — Познавам Земята само от разширените предавания. Това не е моята планета.

Лорк не обърна внимание на това.

— В някои отношения Тайи, Себастиан и аз много си приличаме. По основнополагащите усещания аз съм по-близо до тях, отколкото до теб.

Катин отново се почувства за миг неудобно, докато схване страданието, изписано върху обезобразеното лице.

— Някои от нашите реакции спрямо определени ситуации ще бъдат по-предсказуеми за нас, отколкото за теб, но знам, че дотам нещата приключват. — Той замълча. — Катин, ти не си землянин. Но Мишока е. Принс също. Единият е уличник, безпризорно дете, другият е… Принс Ред. Дали те са обвързани помежду си, както аз и Себастиан? Циганчето ме очарова. Аз не го разбирам. Или поне не го разбирам, както разбирам теб. По същия начин не разбирам и Принс.

„Портрет на един ездач на мрежи“. Катин погледна датата. Лицето на ездача с неговите тъжни негроидни черти бе пресявало мъглата преди две хиляди и осемдесет години.

„Портрет на млад мъж“ — съвременен, да. Беше се изправил пред гора от… дървета? Не. Каквото и да беше, това не бяха дървета.

— Към средата на двадесети век, по-точно през 1950 година — Катин обърна поглед към капитана, — на планетата Земя имало една малка страна, наречена Великобритания, където според изследователите се говорело на около петдесет и седем диалекта, неразбираеми един за друг. Имало и една голяма страна, наречена Съединени щати с население четири пъти повече от това на Великобритания, разпръснато върху шест пъти по-голяма територия. Имало различия в акцентите на говора, но само две малки територии, с по-малко от двадесет хиляди население използвали реч, която може да бъде определена като неразбираема по отношение на официалния език. Аз използвам именно тях за доказване на моята теза, защото и двете държави ползвали фактически един и същи език.

„Портрет на плачещо дете“ (2852 пр.н.е.р Вега IV)

„Портрет на плачещо дете“ (3052 пр.н.е.р Нова Бразилия II)

— Каква е твоята теза?

— Съединените щати са били продукт на цяла комуникационна експлозия, на преселение на народите, обмяна на информация, развитие на киното, радиото и телевизията, които стандартизират речта и поставят рамки на мисълта, макар и не докрай, защото това означава, че лицето А е можело да разбере не само лицето Б, но и лицата W, X или Y. Днес обаче хората, информацията и идеите се движат из галактиката далеч по-бързо, отколкото през 1950 година в Съединените щати. Потенциалът за разбиране днес е сравнително по-голям. Ти и аз сме родени на разстояние една трета галактика един от друг. Като изключим случайните пътувания през празниците от Университета в Драко до Сентаури, това е първото ми излизане извън Слънчевата система. И все пак, ти и аз сме далеч по-близки като информационна структура, отколкото един корниец и един уелсец от преди хиляда години. Помни това, когато се опитваш да оценяваш Мишока или Принс Ред. Макар че Големият дракон се увива около своята колона из стотици планети, хората от Плеяди и Външните колонии ще го разпознаят. Обзавеждането от времето на Република Вега говори едно и също за притежателите си навсякъде. Аштън Кларк има еднакво значение за теб и мен. Морган уби Андърууд и това стана част от житейския опит и на двама ни… — той млъкна, защото Лорк смръщи вежди.