Читать «Свръхнова» онлайн - страница 89

— Та аз кацнах тук само преди час и половина. И още тази вечер си отивам.

— Съобщението пристигна преди час и двадесет и пет минути. Мястото на източника е толкова удачно прикрито, че операторите много трудно ще могат да го проследят. Но в момента са на път да го разшифроват…

— Не се притеснявай. — Той се обърна към Катин: — Какво ли има да ми каже този път?

— Много скоро ще разберем — отвърна Саяна. — Ти каза, че нямаш тайни. И все пак аз предпочитам да говорим в моя кабинет.

Галерията тук бе в пълен безпорядък: една стая-депо или просто все още разбъркани експонати за изложба.

Катин пристъпи напред, но преди това Лорк попита:

— Саяна, какви са тия вехтории?

— Струва ми се — тя погледна датата, изписана със златна превадка върху древен дървен калъф, — че е 1923 година: корпорация Еолиан. Да, това е една колекция от музикални инструменти от двадесети век. Това е Онде Мартино, направен през 1942 година от един френски композитор със същото име. Тук имаме — тя се наведе да прочете табелката, — пиано за дуо артистично изпълнение, изработено през 1931 година. А това е… виола виртуоз на Мил от 1916 година.

Катин надникна през стъклената вратичка в предната част на виоланата.

В сянката висяха струни и чукчета, клапани, джобчета и плектри.

— Какво е правело това нещо?

— Имало го е по барове и увеселителни паркове. Хората е трябвало да пуснат монета в процепа и цигулката, тази на поставката вътре, автоматично започвала да свири в съпровод на пиано, програмирано на перфолента. — Тя прекара сребърния си нокът по списъка от заглавия. — Например, „Балът на величията от Тъмния град“… — Тя продължи нататък сред хаоса от латерни, акустични банджо и хърди-гърди. — Някои от по-младите учени поставят под въпрос вниманието на института към двадесетия век. Всяка четвърта галерия е посветена на това. — Тя скръсти ръце върху броката. — Може би те негодуват срещу това, че в продължение на осемстотин години тази проблематика е била традиционна за науката. Те отказват да признаят очевидното. В началото на този изумителен век човечеството се е състояло от много общества, живяли на една планета. В края му нещата заприличват на това, което сме ние сега: информационно унифицирано общество, населяващо няколко свята. От тогава, броят на световете се увеличил. Нашата информационна общност неколкократно променяла своята същност, преживяла е няколко катастрофални изригвания, но в основата си се е запазила. Докато хората не станат нещо много, много по-различно, тези времена трябва да бъдат в центъра на научните интереси: това е бил векът, когато е започнало и нашето съществуване.

— Миналото не ме привлича особено много — заяви Лорк. — Нямам време за него.

— А мен то ме вълнува — обади се Катин. — Искам да пиша книга. Тя може да бъде именно за това.

Саяна го погледна.

— Така ли? Каква ще бъде тази книга?

— Мисля да бъде роман.

— Роман? — Минаха под екрана за съобщения на галерията. Сега той беше сив. — Значи смятате да пишете роман. Това е впечатляващо. Преди няколко години имах приятел антиквар, който също се опитваше да напише роман. Успя да завърши само първата глава. Но твърдеше, че усещал невероятно вдъхновение и че е успял да прозре процесите по същество.