Читать «Свръхнова» онлайн - страница 85

Линсес присви розовите си очи и извърна лице от ярката светлина. Зад него Идас се оглеждаше напред, назад, нагоре, надолу.

Тайи, ръка за ръка със Себастиан, стоеше зад него. Косата й се вееше в ритъма на пърхащите крила на животното, кацнало върху бляскавото му рамо.

Светлината сега става синя, помисли си Катин, когато минаваха под свода на зала с формата на леща. Наистина, няма спътник с естествена атмосфера, достатъчна да предизвика толкова силна дифракция. Но на мен продължава да ми липса лунната самота. Тази строга конструкция от пластмаса, метал и камък на времето е била най-голямата сграда, построена от човек. Какъв напредък от двадесет и седми век насам! Дали днес в галактиката по-големите сгради са дузина? Или може би две дузини? В странно положение би изпаднал тук някой академичен бунтар в днешно време: конфликт между традицията, въплътена по този начин, и отживялата й архитектура, доведена до абсурд. Саяна Морган си е свила гнездо в тази гробница на човешката история. Асоциация: бял ястреб мъти върху кости.

От тавана се спускаше осмоъгълен екран, върху който се появяваха публични съобщения. В момента течеше серия светлинни фантазии.

— Бихте ли ме свързала с 739-Е-6? — попита капитан ван Рей момичето на бюрото за информация.

Тя обърна ръка и натисна бутоните на малкия комуникационен контакт, монтиран върху китката й.

— Разбира се.

— Здравей, Бъни — обади се Лорк.

— Лорк ван Рей! — момичето зад пулта възкликна, но гласът не беше нейният. — Дошъл си да видиш Саяна?

— Точно така, Бъни. Бих искал да се кача и до поговоря с нея, ако не е заета, разбира се.

— Момент да проверя.

Бъни, където и да се намираше тя в този човешки мравуняк около тях, изключи за доста дълго време контролера от момичето, така че то можа да изрази учудването си с вдигане на вежди.

— Дошли сте тук, за да видите Саяна Морган? — каза със собствения си глас.

— Точно така — усмихна се Лорк.

В този момент отново се включи Бъни.

— Лорк, всичко е наред. Срещата ще стане на Югозапад 12, там не е толкова шумно.

Лорк се обърна към екипажа.

— Защо не пообиколите музея за малко? За около час ще получа това, което искам.

— Да не би той да се разхожда — момичето се смръщи срещу Себастиан — с това нещо из музея? Тук няма удобства за домашни животни. — Тук се намеси Бъни. — Лорк, този човек е от твоя екипаж, нали? Прилича ми на касоразбивач. — Сега се обърна към Себастиан. — Ще се държи ли прилично?

— Разбира се, че ще държи се прилично. — Той погали животното, пърхащо върху рамото му.

— Можете да го вземете с вас — отсъди Бъни чрез момичето. — Саяна тръгна вече за срещата.

Лорк се обърна към Катин.

— Защо не дойдеш с мен?