Читать «Свръхнова» онлайн - страница 83

Големите му пръсти напипаха тъмната лопатка на Мишока под работната му дреха.

— Ей, Бо, Каро, сега истински свирач на сиринкс видите ще.

Двамата ездачи се обърнаха.

— Ти наистина ли свириш това нещо?

— Преди около шест месеца обикаляше тук едно момче, дето можеше да дрънка хубави… — Направи във въздуха два полукръга с белязаните си ръце и сръга с лакът Мишока. — Нали чаткаш какво искам да кажа?

— Мишока по-добре от него свири! — настояваше Лео.

— Лео непрекъснато ни говореше за това хлапе, дето познавал на Земята. Разправяше, че той самият го бил научил да свири на сиринкс, но когато на Лео му дадохме сиринкса… — той поклати глава и се разсмя.

— Точно това хлапето е! — възкликна Лео, потупвайки Мишока по рамото.

— Ъ-ъ?

— О-о!

— Мишока това е!

Минаха през двуетажната врата на мрежохранилището. От високите окачалки се спускаха и полюшваха мрежи, които разделяха като завеси пространството на лабиринти. Ездачи окачваха мрежите си върху устройство от опъващи куки, което на макари се спускаше от тавана. След като опъне мрежата, ездачът може да поправи разкъсаните халки, да настрои съответните присъединителни устройства, които командват движението и формата чрез нервните импулси, подавани от куплунгите.

Двама ездачи избутаха навън една голяма машина с много зъбци.

— Какво е това?

— С това те аролат разфасоват ще.

— Аролат? — Мишока кимна с глава.

— Това тук ловим ние. Други, долу около Блек Тейбъл аквалати ловят.

— О-о.

— Но Мишок, а ти какво тук правиш? — Минаваха през подрънкващите връзки от мрежи. — Ще останеш за известно време между мрежите ти? Известно време с нас работиш ти ще? Познавам един екипаж, за който нов човек търсят те…

— Тъкмо ползвам градски отпуск от един кораб, който спря за малко тук. Това е Рок, с капитан ван Рей.

— Ван Рей? Кораб от Плеяди е?

— Точно така.

Лео изтегли надолу устройството с куките от високата напречна греда и започна да опъва мрежата си.

— Какво прави той на Драко тук?

— Капитанът трябваше да се отбие до института Алкейн за някаква техническа информация.

Лео рязко дръпна веригата на скрипеца и куките със звън се вдигнаха на около 10 фута. Започна да опъва втория пласт на мрежата.

— Ван Рей, да. Хубав кораб трябва да е. Когато аз пръв път в Драко дойдох — той окачи черните примки на следващата кука, — никой от Плеяди не беше в Драко идвал. Един или двама може би. Аз сам бях. — Примките щракнаха на мястото си. Лео отново дръпна веригата. Горният пласт на мрежата изплува в светлината на горните прозорци. — Днес много хора от Федерацията срещам аз. На брега тук десетина работят. Корабите непрекъснато насам-натам сноват. — Лео тъжно поклати глава.

От отсрещната страна на работната площадка някой се провикна:

— Ей, къде е докторът? — гласът на жената ехтеше между плетениците. — Алекс чака вече пет минути.

Лео рязко дръпна мрежата си, за да се увери, че е закрепена здраво. Извърнаха се към вратата.

— Не се безпокой, дойде ще! — извика в отговор той. После хвана Мишока за рамото и рече: — Ти с мен идва.