Читать «Свръхнова» онлайн - страница 79

— Чувал съм за нея — Мишока кимна с глава и най-сетне вдигна поглед.

— Имаше един период, в който тя бе най-известната жена в галактиката.

— Мислиш ли, че ще се видим с нея?

— Ей — възкликна Катин и хванал перилата, се наведе назад. — Та това би било прекрасно! Може пък и да успея да напиша съвременен исторически роман за убийството на Морган.

— О, да — обади се Мишока. — Твоята книга.

— Това, което спъваше работата ми, беше трудността да намеря подходящ сюжет. Интересно, как ли ще реагира госпожа Морган на тази идея. О, аз няма да правя нищо, което да прилича на онези сензационни репортажи, веднага пресъздавани в психорами. Искам да се опитам да направя една премерена, научно обоснована творба на изкуството, да разгледам събитието, което травмира съдбата на едно цяло поколение в подредения и рационален човешки свят…

— И все пак, кой кого уби?

— Андърууд удуши секретаря Морган. Знаеш ли, току-що ми дойде на ума, че когато е направил това, той е бил на моята сегашна възраст.

— Питам, защото не искам да допусна грешка, ако случайно я срещна. Хванали са го, нали?

— Два дена е бил на свобода, на два пъти се предавал, на два пъти го освобождавали заедно с другите над хиляда и двеста души, които направили самопризнания през първите четиридесет и осем часа. Стигна чак до космическото пространство, където замислял да се събере с двете си жени в едно от минните селища във Външните колонии, когато го арестували в емиграционната служба. В това има материал за цяла дузина романи! Търсех тема с историческа значимост. Ако не друго, то поне ще внеса свежа струя в теорията си. А тя, както исках да кажа…

— Катин?

— А… да? — погледът му, вперен до този момент в медните облаци, се премести върху Мишока.

— Какво е това?

— Кое?

— Там.

Сред начупените в мъглата зъбери проблесна метал. После над вълните се издигна една черна мрежа. На около тридесет фута от отсрещната страна излетя мрежа от мъглата. Хванал се с ръце и крака за мрежата, с разгърдена дреха, с тъмна коса, развята над маскираното лице, един човек яздеше паяжината, а мъглата го забулваше.

— Мисля, че това са ездачи на мрежи, които ловуват в каньоните на платата за аролати — или пък аквалати.

— Така ли? Ти си бил някога тук…?

— Не. В унивеситета съм попадал на много изложби от Алкейн. Почти всяко по-голямо училище има изо-сензорна връзка с тях. Но никога не съм бил тук лично. Просто слушах информационния глас там на площадката.

— О-о.

Още двама ездачи се показаха на повърхността с мрежите си. Мъглата заискри. Докато се спускаха, появиха се четвърти, пети, шести.

— Виж, приличат на цяло стадо.

Ездачите, подскачащи, поразителни пореха мъглата и изчезваха, за да се появят отново.

— Мрежи — замисли се Катин на глас. Той се наведе над перилата. — Една огромна мрежа, опъната между звезди и времена… — Той говореше бавно и тихо. Ездачите на мрежи изчезнаха. — Моята теория: ако приемаш обществото като… — После погледна надолу по посока на звука зад него, приличен на вятър.