Читать «Свръхнова» онлайн - страница 78

Самуел Дилейни

— Той беше удушен! — възкликна отново Мишока. — Морган беше удушен! Гледал съм психорама за това. Веднъж в Марс, миналата година, когато правех тройните превози, преживях това като кратка история. Тя май бе част от документалистика за нещо друго.

— Андърууд почти отрязал главата на Морган — продължаваше обясненията Катин. — Колкото пъти съм преживявал повторенията на тази психорама, толкова пъти моментът на смъртта е бил изрязан. Но пет милиарда души станаха съпричастни на всички усещания на един човек, който се канеше да се закълне за втория си мандат като Секретар на Плеяди и вместо това изведнъж е нападнат и убит от един луд. Всички ние усещахме как Андърууд се хвърля върху гърба ни. Чувахме писъците на Саяна Морган и опитите й да го отблъсне. Чувахме как пълномощният представител Кол-син отчаяно крещеше проклятия за третия бодигард — именно този момент създаде най-голямо объркване в следствието — и усещахме как Андърууд затягаше жицата около нашата шия, усещахме я как се врязва в нас. Ние го удряхме с дясната си ръка, а в лявата се беше вкопчила госпожа Тай и всички ние умирахме. — Катин разтърси глава. — После глупавият оператор, казваше се Наибн’н и впоследствие, заради собствения му идиотизъм, шепа безумци почти изгориха мозъка му, защото мислеха, че е замесен в заговора. Та глупавият оператор насочи психокамерата си върху Саяна, вместо върху убиеца, така че не се разбра кой е той и накъде отива. През следващите тридесет секунди всички ние се превърнахме в една истерична жена, свита на площада, вкопчена в кървящото тяло на съпруга си сред паниката на не по-малко истеричните дипломати, депутати и охрана, които наблюдаваха как Андърууд се измъква, шмутва се в тълпата и окончателно изчезва.

— Тази част изобщо не я показаха в Марс. Но аз помня жената на Морган. Това ли е лелята на капитана?

— Трябва да е сестра на баща му.

— Откъде знаеш?

— Ами, първо на първо, името, ван Рей Морган. Спомням си, че четох веднъж, преди седем-осем години, че тя имала нещо общо с Алкейн. Беше представена като една прекрасна и много чувствителна жена. След първите десетина години и повече след убийството тя бе център на внимание за тази ужасно предвзета част от обществото, която непрекъснато снове между Драко и Плеяди. Ту я видели на Огнения бряг на планетата Кобе, ту я показваха с двете й малки дъщери на някоя космическа регата. Тя прекара много време с братовчедка си Лейла Селвин, която изкара един мандат като Секретар на Федерацията Плеяди. В прегледите на новините винаги се разкъсваха между желанието да бъде показана в някакъв скандал и уважението заради целия ужас, който е преживяла с Морган. И днес дори, щом се появи на културна проява или на някое обществено събитие, психокамерите я следват, макар че през последните няколко години сякаш малко я бяха позабравили. И ако наистина е станала член на управителния съвет в Алкейн, тя сигурно е твърде заета с конкретната си работа, за да се занимава с публични изяви.