Читать «Свръхнова» онлайн - страница 76

„…с четири града, всеки с над пет милиона население, Ворпис произвежда петнадесет процента от динапластите за Драко. В екваториалните зони с лава от втечнената скала се добиват над три дузини различни видове полезни изкопаеми. Тук, в тропичните полярни райони, по каньоните във вътрешността на платото ездачите на мрежи ловят аролати и аквалати. Ворпис е известен в цялата галактика с института Алкейн, който се намира в град Феникс, столицата на неговото Северно Полукълбо…“

Пресякоха границата между информационното озвучаване и тишината. Когато стълбите пред тях свършиха и те тръгнаха по пътя, Лорк, заобиколен от останалите членове на екипажа, се загледа към площада пред тях.

— Капитане, къде сега ние отива? — Себастиан бе излязъл от кораба само с едното си животно. То се поклащаше и пристъпваше от крак на крак върху ръбестото му рамо.

— Ще вземем един плъзгач по мъглите до града и после ще отидем в Алкейн. Който иска, може да дойде с мен да пообиколим музеите, или просто сте свободни за няколко часа разходка из града. Ако някой иска да се върне обратно на кораба…

— …и да изпусне възможността да види Алкейн?…

— …не е ли много скъпо влизането в Алкейн?…

— …но капитанът има леля, която работи там…

— …та ще можем да влезем без пари — завърши изречението Идас.

— Не се притеснявайте за това — каза Лорк, докато бързаха надолу по рампата към пристана, където бяха закотвени плъзгачите.

Полярният Вориис се състоеше от високи скалисти плата със стръмни скатове, по-голямата част от които бяха с големина от по няколко квадратни мили. Между тях се стичаха и плискаха тежки мъгли, които не подлежаха на смесване с азотно-кислородната атмосфера. Пространството между отделните плата бе изпълнено с разпрашен алуминиев окис и арсениев сулфат, съдържащи се в изпаренията от въглеводороди, изхвърлени от агресивната почва. Точно зад платото с космодрума имаше друго плато с култивирани растения, типични за по-южните географски ширини на Ворпис, но отглеждани тук като природен резерват (кестеняви, ръждиви, аленочервени). Върху най-голямото плато бе разположен Феникс.

Плъзгачите по мъглата бяха инерционно задвижвани планери, захранвани от статичното напрежение между положително йонизираната атмосфера и отрицателно йонизирания кислород. Те пореха повърхността на мъглата като лодки.

В чакалнята зад табло от прозрачни тухли се изписваха часовете на отплаване, следвани от стрелки, които насочваха пътниците към пероните за качване: РЕЗЕРВАТ АНДРОМЕДА — ФЕНИКС — МОНТКЛЕР.

Изпод мултихрома една огромна птица осветяваше в пламък обути, боси крака и сандали.

Катин се облегна на перилата върху палубата на плъзгача и се загледа през пластмасовата стена в белите вълни, които се разпукваха и разгъваха под слънцето, за да се разбият в корпуса.

— Мислил ли си някога — започна Катин, Мишока се приближи към него като смучеше твърд бонбон. — колко трудно би било за човек от далечното минало да разбере настоящето. Представи си един човек, починал да кажем през двадесет и шести век, който се събужда сега от дълбок сън. Разбираш ли колко ужасѐн и объркан ще се чувства той, обикаляйки из този плъзгач?