Читать «Свръхнова» онлайн - страница 74

— Дай да видим картата.

Лорк седна върху навитите кабели на кушетката и започна да разглежда диорамата.

Понеже никой не го покани да седне на кушетката, Мишока избута настрана една кутия с инструменти и седна по турски на пода.

Изведнъж колената на Лорк се разтвориха, юмруците му се отпуснаха, раменете му се разтърсиха и мускулите на лицето му се набръчкаха. Гърчът отмина и той отново седна. Пое си дълбоко въздух и стегна връзките на корема си.

— Ела, седни тук.

Той тупна с ръка по края на кушетката. Но Мишока просто се завъртя на пода и седна до коляното на Лорк. Лорк се наведе и остави картата на пода.

— Това ли е картата, която открадна? — гримаса, която при него означаваше упрек, сгърчи лицето му. (Но в този момент Мишока гледаше картата.) — Ако това беше първата експедиция, която бях организирал, за да проникна в тази звезда… — той се разсмя. — Шестима подготвени и пращящи от здраве мъже, които под хипноза бяха обучени за операцията, познаваха етапите на цялата работа като петте си пръста и си пасваха като покритието на биметална пластинка. Кражби в екипажа…? — той отново се разсмя и леко доклати глава. — Бях толкова сигурен в тях, а най-много вярвах на Дан. — Лорк хвана Мишока за косата и леко разтърси главата му. — А този екипаж ми харесва повече. — Посочи картата и попита: — Какво виждаш тук, Мишок?

— Ами, май че… две момчета, които играят под…

— Играят? — попита отново Лорк. — Нима ти изглежда така, сякаш играят?

Мишока се облегна назад и притисна торбата до себе си.

— Какво виждаш ти, капитане?

— Две момчета с ръце, сплетени в хватка за борба. Виждаш ли, че едното е бяло, а другото е черно? Виждам любов срещу смърт, светлина срещу мрак, хаос срещу ред. Виждам сблъсък на всички противоположности под… слънцето. Виждам Принс и себе си.

— Кой кой е?

— Не зная, Мишок.

— Що за човек е Принс Ред, капитане?

Лявата длан на Лорк се отпусна в дясната.

— Ти го видя на екрана триизмерен и в цвят. Трябва ли да питаш? Богат като Крез, но развален психопат. Има само една ръка и много красива сестра, в която аз… — Лорк раздели ръцете си. — Ти си землянин, Мишок. От същия свят, от който произхожда Принс. Ходил съм много пъти, но никога не съм живял там. Ти сигурно не знаеш защо, по-добре за какво му е на някой землянин — момче, младеж, мъж, с достъп до всички възможни богатства на Драко, да… — Гласът му секна. Отново събра ръце. — Няма значение. Извади си дяволската арфа и ми изсвири нещо! Хайде! Искам да гледам и слушам.

Мишока зарови в сака си. Едната му ръка усети дървения корпус, другата се плъзна по извивката и лака. Стисна пръсти, затвори уста и очи. Концентрацията му предизвика първо тръпка, а после облекчение.

— Казваш, че е с една ръка?

— Под черната ръкавица, с която толкова драматично смаза обектива, няма нищо друго, освен цъкаща машинария.

— Това значи, че той си няма куплунг — гласът на Мишока премина в дрезгав шепот. — Не зная как е там, откъдето си ти, но на Земята това е най-лошото, което може да те сполети. Капитане, моите хора нямаха куплунги и точно преди малко Катин ми обясни, че точно затова съм толкова посредствен. — Той извади сиринкса от сака. — Какво искаш да ти изсвиря?