Читать «Свръхнова» онлайн - страница 72

— Сигурно знаеш какъв роман…

— …разбира се аз зная. Чел ли си „Война…

— …и мир“? Да. Но това беше психорама…

— …с Че-онг в ролята на Наташа. И беше взето…

— …от един роман, нали? Точно така, аз…

— …спомняш ли си?

— Хм — Идас кимна начумерено зад гърба на брат си. — Само че — сега той говореше на Катин, — как така, не знаеш за какво искаш да пишеш?

Катин сви рамене.

— Тогава може би ще напишеш нещо за нас, щом все още не знаеш какво…

— …можем ли да го съдим, ако каже нещо, което не е…

— Ей — прекъсна го Катин. — Аз трябва да намеря тема, която да развия в романа. Казах ви, сега не мога да кажа дали ще присъствате в нея или…

— …тогава какви неща вкарваш в него? — Идас говореше зад рамото на Линцеос.

— А? Както казах, бележки. Бележки за книгата.

— Нека да ги чуем.

— Вижте, момчета, вие не… — после вдигна рамене. Завъртя и нагласи рубинените оси върху горната част на записващото устройство и го включи:

„Бележка за лично ползване номер пет хиляди триста и седем. Имай предвид, че романът — независимо колко интимен, психологически или субективен е той — винаги се явява историческо отражение на времето, в което живееш. — Звукът бе твърде силен, а говорът ускорен. Това улесняваше възприемането. — За да направя книгата си, аз трябва да съм много добре запознат със съвременните представи за историята.“

Ръката на Идас бе като черен еполет върху рамото на брат му. Те слушаха, а очите им, с цвят на хининово дърво и корал, се присвиха.

„Историята? Открита е от Херодот и Тукидит преди три хиляди и петстотин години. Те са я определили като наука за всичко, случило се по тяхно време. И през следващите хиляда години тя е продължила да бъде именно това. Хиляда и петстотин години след гърците в Константинопол Ана Комнина със своето изящно перо на познавач (и в основни линии с езика на Херодот) описва историята като учение за онези събития и човешки дела, които са били документирани. Съмнявам се дали тази очарователна византийка е вярвала, че събитията се случват, само когато за тях се пише. Факт е обаче, че във Византия неописаните в аналите събития не са били приемани като част от историята. Цялата концепция се променя. В следващите хиляда години сме достигнали епохата, която започва с първия световен конфликт на земята и завършва с първия конфликт между въстаналите светове в космоса. По някакъв начин теорията стига до идеята, че историята представлява цикли на възход и упадък, когато една цивилизация надделява над друга. Събитията, които не се вмествали в рамките на цикъла, били определяни като исторически маловажни. За нас е трудно днес да разберем разликата между Спинглер и Тойнби, макар че по онова време позициите им са били възприемани като диаметрално противоположни. За нас техният спор прилича на словесна еквилибристика за това кога и къде започва даден цикъл. Сега, когато са изминали поредните хиляда години, ние трябва да се преборим с Де Айлинг и Броблин, с Алвин-34 и изследванията на Креспбърг. Зная, че те трябва да изповядват еднакви исторически възгледи, просто защото са съвременници. Но се наложи да преживея блясъка на много слънчеви изгрева над доковете на Чарлз в размисъл дали поддържам теорията на Сондър за интегралната историческа конвекция или в крайна сметка си оставам привърженик на Броблин. Имам обаче достатъчно основания да смятам, че през следващите хиляда години тези различия ще изглеждат също толкова незначителни, колкото схоластичните спорове между двамата средновековни теолози, дали дванадесет или двадесет и четири ангела могат да танцуват върху главичката на една карфица.“