Читать «Свръхнова» онлайн - страница 63

Докато Лорк накланяше картата, в мистичната горичка проблясваха и изчезваха дифракционни образи на животни. Ръката на Мишока стисна Катин. Той вдигна лице, за да попита нещо.

— Зверовете на апокалипсиса — отговори Катин. През рамото на капитана той посочи четирите ъгъла на горичката. — Бик, лъв, орел и това смешно малко маймуноподобно създание, там отзад е богът-джудже Бес, произхождащ от Египет и Анатолия, покровител на жените в труда, бич за скъперничеството, великодушен и ужасен бог. Има една доста известна негова статуя — клекнал, ухилен, озъбен в полово сношение с една лъвица.

— О, да — прошепна дрезгаво Мишока. — Аз виждал тази статуя.

— Виждал си я! Къде?

— В един музей — той сви рамене. — Мисля, че беше в Истанбул. Един турист ме заведе там, още като бях дете.

— Уви — промърмори Катин. — Аз съм се задоволявал само с триизмерни холограми.

— Само дето не е джудже. Тя е… — Мишока погледна към Катин и дрезгавият му глас секна — два пъти по-висока от теб. — Под въздействието на нахлулите спомени се показа бялото на очите му, изпъстрено с жилки.

— Капитан ван Рей, добре познаваш Тарот? — попита Себастиан.

— Гледали са ми на карти около половин дузина пъти — заобяснява Лорк. — Майка ми никак не харесваше навика ми да се спирам и да слушам гледачките, които имаха обичая да разпъват малките си масички под ветробранните навеси на улиците. Веднъж, когато бях на пет или шест години, успях да се загубя. Докато се лутах из един квартал на Арк, който никога преди това не бях виждал, спрях на едно място и ми разкриха съдбата. — Той се засмя. Мишока, който не можа да прецени правилно израза му, очакваше Лорк да се разгневи. — Когато се прибрах в къщи и разказах на майка си за това, тя се разстрои и ми каза повече да не правя така.

— Тя просто е знаела колко е глупаво всичко това! — прошепна Мишока.

— И какво ти казаха картите? — попита Катин.

— Нещо за смърт в моето семейство.

— И умря ли някой?

Лорк присви очи.

— След около месец беше убит чичо ми.

Катин се замисли върху споменатото за покойния чичо на капитан Лорк ван Рей.

— Но добре ти не познаваш карти, нали? — Себастиан повтори въпроса си.

— Знам на няколко само имената от тях — Слънце, Луна, Обесения. Но аз значението им никога не разбрал.

— Ааа — Себастиан кимна с глава. — Първата карта извадиш ти самият винаги си. Но космосът картата на Аркана-старши е. Тя не може представлява човешко същество. Не можем взима нея.

Лорк се намръщи. Недоумението му приличаше на ярост. Неправилно изтълкувалият го Себастиан млъкна.

— Това означава — продължи Катин, — че в колодата на Тарот има петдесет и шест карти на Аркана-младши, точно като петдесет и двете карти за игра, само че те са валета, дами и попове като за дворцова игра. Тези пък боравят с обикновени човешки работи: любов, смърт, данъци и тем подобни неща. Има и двадесет и две други карти, на Аркана-старши: карти като Глупака и Обесения. Те представляват върховни космически ценности. И наистина не можеш да изтеглиш някоя от тях, за да те представлява тебе самия.