Читать «Свръхнова» онлайн - страница 65
Самуел Дилейни
Капитанът сложи тройката петолъчки върху космоса.
— Отново избираш.
Картата излезе преобърната:
Чернокосо младо същество с брокатена дреха, с ботуши от щампована кожа, се облягаше на дръжката на меч, инкрустиран със скъпоценни камъни и сребърен гущер. Фигурата стоеше изправена в сянката на канара, но Мишока не можеше да каже дали бе момче или момиче.
— Паж на меча обърнат. Тази карта напреко през теб минава.
Лорк сложи картата напреко върху тройката петолъчки.
— Избира отново.
Над морски бряг, в безоблачно небе с птици една ръка, протегната в мъглата, държеше нещо с формата на петовърха звезда, затворена в кръг.
— Асо на пентаграма — Тайи посочи надолу към кръстосаните карти. Лорк постави и тази карта там. — Тази карта под тебе лежи. Избирай.
Висок русокос мъж стоеше на покрита с плочи пътека в една градина. Гледаше нагоре с ръка отзад. Една червена птица се канеше да кацне върху китката му. По каменната настилка на двора имаше издялани девет звезди.
— Девятка пентаграми — тя посочи шарките на килима. — Тази карта лежи зад тебе.
Лорк постави картата на посоченото място.
— Избирай!
Отново картата бе преобърната.
Между буреносни облаци пламтеше виолетово небе. Една светкавица бе паднала върху най-горната част на каменна кула. Двама мъже скачаха от горния балкон. Единият бе облечен богато. Виждаха се дори пръстените му със скъпоценни камъни и златните пискюли по сандалите му. Другият носеше работна дреха, беше босоног и брадат.
— Кулата, обърната! — измърмори Катин. — О-о-о! Зная, че… — и млъкна, защото Тайи и Себастиан го погледнаха.
— Кулата обърната — Тайи посочи мястото над решетката от карти. — Над теб тази карта слага.
Лорк постави картата и изтегли седмата.
— Двойка мечове, обърнати.
Обърнати наопаки:
Една жена със завързани очи седеше на стол на брега на океана и държеше два меча, кръстосани върху гърдите й.
— Това ляга пред теб.
Трите карти в центъра и четирите около тях оформяха кръст.
— Избира отново. Лорк изтегли една карта.
— Царят на мечовете. Тук постави нея.
Царят отиде от лявата страна на кръста.
— И още веднъж.
Лорк изтегли деветата си карта.
— Тройка жезли, обърнати.
И отидоха под царя.
— Дяволът…
Катин погледна ръката на Мишока. Пръстите му се свиха и малкият нокът одраска ръката на Катин.
— …обърнат.
Пръстите се отпуснаха. Катин отново погледна Тайи.
— Постави карта тук. — Обърнатият с главата надолу Дявол отиде под Жезлите. — И избирай отново.
— Царицата на мечовете. Таз последната карта тук поставя.
Зад кръста сега имаше вертикален ред от четири карти. Тайи изравни картите.
Подпря с пръсти брадичката си. Облегна се на ярката диорама и стоманената коса се разпиля по раменете й.
— Виждаш ли някъде там Принс? — попита Лорк. — Виждаш ли мен и слънцето, което търся?
— Виждам теб и Принс. И една жена, някакси свързана с Принс, тъмна жена…
— Чернокоса, но със сини очи? — каза Лорк. — Очите на Принс са сини.
Тайи кимна с глава.
— И нейните също аз виждам.
— Това е Ръби.
— Картите предимно мечове и пентаграми са. Много пари аз виждам. Но и много борба около тях и заради тях също.