Читать «Свръхнова» онлайн - страница 61

Катин оглеждаше картите, които бе събрал.

— С това ли си играеше, Тайи? Тарот? — погледна нагоре. — Мишок, ти си циганин. Бас ловя, че си виждал такива и преди. — Той вдигна картите, така че и Мишока да ги види.

Без да погледне Мишока кимна с глава. Стараеше се да не държи ръката си до бедрото. (Една голяма жена седеше зад горящ огън — облечена с мръсна, шарена рокля, заобиколена от мустакати мъже под мъждукаща надвиснала скала. Картите проблесваха в дебелите й ръце, а те бяха вперили погледи в нея. Но това беше…)

— Да ми ги даваш — каза Тайи и посегна към него.

— Мога ли да огледам цялата колода? — попита Катин.

Сивите й очи се разшириха.

— Не. — В гласа й прозвуча учудване.

— Извинявай… — Катин започна смутено, — не исках…

Тайи взе картите.

— Ти… гледаш ли на карти? — Катин се опита да предпази лицето си от вледеняване.

Тя поклати глава.

— Гадателството на Тарот е много популярно във Федерацията — обади се Лорк. Той бе седнал върху скулптурата. — За съобщението на Принс имат ли нещо твоите карти да кажат? — Обърна се и очите му светнаха като яспис, като злато. — Може пък твоите карти за мен и Принс да кажат нещо.

Мишока бе учуден от лекотата, с която капитанът мина на диалекта на Плеяди. Вътрешното изражение на това учудване бе бърза усмивка.

Лорк стана от камъка.

— За това гмурване в нощта какво картите казват?

Себастиан, взрян изпод плътните светли вежди, премести тъмните си форми по-наблизо.

— Да видя съчетанието искам аз. Да. Къде аз и Принс в картите падаме се?

Ако тя започнеше да гадае, той щеше да има възможността да види повече карти. Катин се изхили.

— Да, Тайи. Я разгадай какво казват за експедицията на капитана. Себастиан, тя добра ли е в гледането на карти?

— Тайи никога грешила е.

— Вие за няколко секунди само лицето на Принс успяли да видите. По линиите в лицето на човека съдбата му отпечатана е. — Лорк постави ръце на кръста си. — Заради белега на моето лице, къде докосваш линиите, дето да ти разкажат за моята съдба могат?

— Не, капитане — тя сведе поглед към ръцете си. Картите изглеждаха твърде големи за нейните нежни ръце. — Аз само картите подреждам и гадая.

— От ученик не съм виждал някой да гадае на Тарот. — Катин погледна назад към Мишока. — В семинара ми по философия участваше един човек от Плеяди, който познаваше картите. Предполагам, че някога с основание биха ме нарекли дилетантски привърженик на Книгата на Тот, както неправилно са били наричани тези хора през седемнадесети век. По-скоро бих казал… — спря, за да получи потвърждението на Тайи — на Книгата на Грейл.

Потвърждение не се получи.

— Хайде, Тайи, погледай ми — Лорк отпусна ръце.