Читать «Свръхнова» онлайн - страница 62

Пръстите на Тайи спряха върху позлатените гърбове на картите. От мястото й в най-долната част на рампата, сивите й очи бяха разполовени от епиканти. Тя гледаше някъде между Катин и Лорк.

— Това ще направя — отвърна тя.

— Мишок — обади се Катин, — ела тук да гледаш. Кажи ни мнението си за това представление…

Мишока се изправи, осветен от игралната маса.

— Ей…!

Дрезгавият глас накара всички да се обърнат.

— И вие вярвате на всичко това?!

Катин повдигна едната си вежда.

— Ти ме нарече суеверен, защото плюя в реката, нали?! А сега започвате да предсказвате бъдещето на карти! О-о-о! — но звукът, който излезе от гърлото му не беше точно този. В него имаше и презрение. Златната обица на ухото му се разклати и проблесна.

Катин се намръщи.

Ръката на Тайи увисна над колодата.

Мишока прекоси половината килим.

— Вие наистина ли ще се опитате да предскажете бъдещето по тези карти? Това е глупаво. Това е суеверие!

— Не, Мишок, не е — противопостави се Катин. — Човек може да си помисли, че само ти от всички хора…

Мишока махна с ръка и се изсмя дрезгаво.

— Катин, ти и карти! Е, това е вече нещо!

— Мишок, картите всъщност не предсказват нищо. Те просто дават научен коментар за настоящото положение…

— Картите не са учени! Те са просто съчетание от метал и пластмаса. Те не знаят…

— Мишок, седемдесет и осемте карти на Тарот представляват символи и митологични образи, които са се появявали и са се повтаряли в течение на четиридесет и пет века човешка история. Този, който познава техните символи може да прави коментари за дадена ситуация. В това няма никакво суеверие. Книгата на промените и даже Халдейската астрология се превръщат в суеверие, само когато се злоупотребява с тях, когато се използват по-скоро пряко, отколкото насочващо и обяснително.

Мишока отново издаде оня звук.

— Мишок, наистина е така! Това е напълно логично, а ти говориш като човек, живял преди хиляда години.

— Ей, капитане! — Мишока премина и втората половина от разстоянието, надзърна над лакътя на Лорк, хвърли поглед към колодата в скута на Тайи. — И ти ли вярваш на това? — Ръката му се отпусна върху ръката на Катин и, държейки я, смяташе че ще спре треперенето на своята.

Тигровите очи под ръждивите вежди издаваха вътрешна борба. Лорк се смееше.

— Тайи, погадай на мен картите.

Тя обърна колодата и запрехвърля образите от ръка в ръка.

— Капитане, избери ти една.

Лорк клекна, за да ги види по-добре. Изведнъж спря с пръст преминаващите карти.

— Космосът, прилича на него — така нарече той картата, на която се бе спрял пръста му. — В това състезание цена вселената е. — Погледна нагоре към Мишока и Катин. — Мислите ли, че трябваше от космоса да започне гледането?

Обградена от огромните му рамене, неговата „вътрешна борба“ стана почти неуловима.

В отговор Мишока само сви тъмните си устни.

— Давай — обади се Катин.

Лорк изтегли картата.

Сутрешна мъгла се стелеше над брези, тисове и ели. В синята зора на избистрящата се картина една гола човешка фигура се клатеше и лудуваше.

— О — каза Катин, — танцуващият хермафродит, съчетанието на всички мъжки и женски качества. — Той разтърка ухо между двата си пръста. — Знаете ли, преди повече от три хиляди години, някъде към хиляда осемстотин и деветдесет години от началото на космическите пътешествия, се появила силно християнизирана колода карти Тарот, направена от един приятел на Уилям Батлър Ийтс, която станала толкова популярна, че истинските образи почти били забравени.