Читать «Свръхнова» онлайн - страница 64

За миг Лорк се взря в картата.

— Защо пък не? — погледна той нагоре към Катин. Лицето му сега беше абсолютно безизразно. — Тази карта ми харесва. Тайи каза да си избера и аз избрах.

Себастиан вдигна ръка.

— Но…

Нежните пръсти на Тайи хванаха окосмените ръце на партньора й.

— Той си я избра — обади се тя. Металът в нейните очи проблясна от Себастиян към капитана и после към картите. — Тук сложи я. — С жест тя го прикани да сложи картата долу. — Капитанът която иска карта може си избере.

Лорк сложи картата на килима. Главата на танцуващия хермафродит сочеше към него, а краката му — към Тайи.

— Космосът е обърнат — промърмори Катин.

Тайи го погледна.

— Обърнат за теб, за мен правилен е. — Тонът й бе остър.

— Капитане, първата карта, която вземеш не предсказва нищо — каза Катин. — На практика, първата карта, която вземеш, се изпразва от собственото си съдържание и не може да бъде тълкувана в твоето гледане.

— Какво е съдържанието на тази карта? — попита Лорк.

— Обединява всичко тя женско и мъжко — отговори Тайи. — Меч и бокал, жезъл и блюдо са събрани наедно в нея. Тя завършек и сигурен успех означава. Изразява космическото състояние на божествено съзнание. Победа.

— И всичко това няма го сега в моето бъдеще? — лицето на Лорк отново изразяваше отчаяние. — Чудесно! Та какво състезание щеше да бъде това, ако предварително знаех, че ще победя?

— Обърната, тази карта означава обсебеност от нещо, упоритост — добави Катин. — Отказ да се научи…

Изведнъж Тайи събра картите. Тя протегна ръка с колодата карти.

— Катин, ти гледането ще продължиш ли?

— Хм? Аз… Извинявай… Не исках… Но пък и аз знам значението само на около дузина карти. — Ушите му пламнаха. — Млъквам.

Едно крило на птица удари пода.

Себастиан се изправи и дръпна животните си настрана. Едната изпърха и кацна на рамото му. Въздухът се раздвижи и косата на Мишока погъделичка челото му.

Всички стояха прави с изключение на Лорк и Тайи, които бяха клекнали с Танцуващия хермафродит между тях.

Тайи още веднъж разбърка картите и ги разпери, този път всичките бяха закрити.

— Избирай.

Широките пръсти с поизрасли нокти хванаха една карта и я изтеглиха:

Един работник стоеше пред двойна каменна арка с каменотрошачка, включена в куплунга на китката му. Машината дялаше третата по ред петовърха звезда в корниза над прозореца. Слънчева светлина обливаше зидаря и фасадата. Тъмнината се разсейваше пред входа.

— Тройка петолъчки. Тази карта теб покрива.

Мишока погледна ръката на капитана. Овалният куплунг почти се губеше в двойното сухожилие на китката му.

Мишока докосна торбичката на ръката си. Пластмасовото гнездо заемаше едва четвърт от неговата китка, а двата куплунга бяха еднакви.