Читать «Свръхнова» онлайн - страница 60

— За колко време Нова една умира? — попита Себастиан.

— За няколко седмици, може би около два месеца. А свиването на една Свръхнова може да продължи до две години.

— Съобщението — обади се Мишока. — Не искаш ли да разбереш какво казва Принс?

— А ти искаш ли?

Изведнъж Катин се надвеси над шахматната дъска.

— Да.

Лорк се изсмя.

— Добре.

Той прекоси стаята. За пореден път докосна контролното табло върху стола на Мишока.

В най-голямата рамка на високата стена светлинната илюзия се сви до двуметров овал от позлатени листа.

— Значи това си правил през всичките тези години! — каза Принс.

Мишока гледаше стиснатите челюсти и собствените му челюсти щракнаха. Вдигна поглед към рядката, висока коса на Принс и собственото му чело се изопна. Премести се със стола напред, пръстите му потръпнаха и се свиха по формата на сиринкса — изострения нос, сините кладенци.

Очите на Катин се разшириха. Неволно се дръпна назад и петите на сандалите му закачиха килима.

— Не зная какво си мислиш, че ще постигнеш. Нито пък ме интересува това. Но…

— Тоя Принс е? — прошепна Тайи.

— …ще се провалиш. Повярвай ми. — Принс се усмихна.

А шепота на Тайи се превърна във въздишка.

— Не. Аз дори не знам накъде си тръгнал. Но внимавай! Аз ще стигна там пръв. И тогава — той вдигна ръката си, облечена с черна ръкавица — ще видим.

Пресегна се напред, така че дланта му изпълни целия екран. Пръстите на ръката се свиха и се чу звън от стъкло…

Тайи тихо изписка.

Принс беше ударил с пръст обектива на камерата за съобщения и я бе строшил.

Мишока погледна Тайи. Тя бе изпуснала картите си.

Птиците пляскаха с криле и се дърпаха от каишката. Вятърът разпръсна картите на Тайи по килима.

— Ето — каза Катин, — аз ще ги събера.

Смъкна се от стола и зашари към пода с несръчните си ръце. Лорк отново бе започнал да се смее.

Една от картите се обърна на килима точно до крака на Мишока. Триизмерно слънце върху ламиниран метал блесна над черна морска шир. Над водната стена небето бе огнено и живо. На брега две голи момчета се бяха хванали за ръце. Черното жумеше срещу слънцето с лице изумено и сияйно. Русокосото гледаше техните сенки върху пясъка.

Смехът на Лорк, като серия от експлозии, се изтърколи през салона.

— Принс прие предизвикателството — той шляпна с ръка по камъка. — Добре! Много добре! Ей, да не мислиш, че ще се срещнем под горящото слънце? — вдигна ръка и сви юмрук. — Усещам неговата хватка. Добре! Да, това е добре!

Мишока бързо вдигна картата. Той премести поглед от капитана върху обзорния екран, където променящите се нюанси на мултихрома бяха заличили лицето, ръката. (А на срещуположните стени мъжделееха образите на тъмния Идас и бледия Линсеъс в техните по-малки рамки.) Очите му отново се спряха върху двете момчета под изригващото слънце.

Както гледаше, изведнъж усети, как пръстите на левия му крак се вкопчват в килима, а на десния се впиват в подметката на обувката. Страх сви вътрешностите му, полази по нервите на гръбнака му. Изведнъж той пъхна картата в сака си при сиринкса. Пръстите му се плъзнаха бавно отвътре по кожата и се навлажниха от пот по ламинираната плоскост. Когато не се виждаше, картата плашеше далеч повече. Извади ръка и я избърса в бедрото си, а после се огледа, за да види дали някой не го наблюдава.