Читать «Свръхнова» онлайн - страница 56

— Да не ме будалкаш? — попита Мишока. — Добре. Ще изиграя с теб партия шах. — Той заобиколи шахматната дъска и седна върху зеления глицерин. — С кои искаш да играеш, с черните или с жълтите?

Ван Рей се пресегна през рамото на Мишока към контролното табло върху облегалката на стола и натисна един микробутон.

Светлините по игралното табло угаснаха.

— Ей, защо го направи…? — дрезгавият шепот на Мишока секна от огорчение.

— Вземи си сиринкса, Мишок! — Лорк тръгна към изваяната върху жълтите кахли скала. — Ако ти кажа да направиш Нова, Мишок, как ще постъпиш? — Той седна върху оголената скала.

— Не зная. А ти какво имаш предвид? — Мишока извади инструмента си от сака. Прекара палеца си по грифа. Пръстите му зашариха по индукционната платка. Розовичкият се заклатушка на кокилестите си лапки.

— Сега ти казвам. Направи Нова.

Мишока помисли малко. После каза:

— Добре — и ръката му подскочи.

Избухна светлина, последвана от тътен и грохот. Цветовете зад пост-образа видимо се размазаха, завъртяха се в свиващо се кълбо и изчезнаха.

— Долу! — обади се Себастиан. — Долу веднага!

Лорк се засмя.

— Не е лошо. Ела тук. Не, вземи си и пъклената арфа. — Той се плъзна по скалата, за да направи място. — Покажи ми как работи това нещо.

— Да ти покажа как се свири на сиринкс?

— Точно така.

Има чувства, които намират външен израз върху лицето, но има и такива, които се изживяват вътрешно, единствено с потрепване на устните или клепачите.

— Обикновено не допускам хората да се подиграват на моя инструмент — устните и клепачите му трепереха.

— Покажи ми.

Мишока сви устни и каза:

— Дай ми ръката си.

Подреди пръстите на капитана върху гърба на образно резонансното табло. Пред тях блесна ярка синя светлина.

— Сега погледни тук, надолу. — Мишока посочи предната част на сиринкса. — Зад тези три миниатюрни лещи има холографски решетки. Те се фокусират върху синята светлина и правят образа триизмерен. Яркостта и наситеността се контролират оттук. Премести ръката си напред.

Светлината стана по-ярка.

— А сега назад.

…и избледня.

— Как правиш образа?

— Това, капитане, ми отне цяла година време докато го науча. Та, тези струни тук, контролират звука. Но всяка от тях не представлява отделна нота. С тях се правят различни звукови структури. Настройката се променя като се местят пръстите напред или назад. Ето така. — Той дръпна една пиринчена струна и човешки гласове изпълниха пространството с причудливи, но неприятни полутонове. — Искаш ли да подушиш мястото? Обратно тук. Тази врътка контролира интензивността на образа. Можеш да направиш всичко съвсем отчетливо чрез…