Читать «Свръхнова» онлайн - страница 55

Брайън стъпи върху люлеещата се патрулна лодка и бръкна под седалката, за да извади измежду парцалите и веригите една малка пластмасова кутия. Когато и Дан се качи на лодката, тя леко потъна. Ръби взе контролния кабел от предната седалка и го включи в китката си. Тръгнаха напред със съскане. Малката лодка се издигна над пръските от подводните си крила и полетя. Понт Сен Мишел, Понт Ньов, Понт дез Ар хвърляха сенките си върху лодката. Париж мъждукаше по двата бряга.

Няколко мига по-късно осветените подпори на Айфеловата кула изпъкнаха на фона на останалите сгради. Вдясно над скосеното каменно корито и зад гъстите смоковници, последните закъснели минувачи се разхождаха под лампите на Але де Син.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Мишока измъкна кожения сак изпод кушетката и го преметна през рамо.

— …сензорен сиринкс.

Вратата се плъзна и Мишока застана на най-горното от трите стъпала над синия килим, който покриваше пода на общата зала на Рок.

Под водопад от сенки се извиваше спираловидна стълба — металните езици се виеха под светлините на тавана, хвърляха отблясъци върху стената и листата на филадендроните пред огледалната мозайка.

Катин бе седнал пред разтворения плот за триизмерния шах и подреждаше фигурите. И последният топ щракна на мястото си в ъгъла, и шуплестият стол, кълбо от желиран глицерин, прие формата на човешко тяло и се залюля.

— Кой ще играе пръв с мен?

Капитан ван Рей стоеше на върха на спираловидната стълба. Тръгна надолу и обезобразеното му отражение наруши красотата на подовата мозайка.

— Капитане, ти? — Катин вдигна брадичката си. — Мишок? Кой от вас иска първата игра?

През сводестата врата влязоха Себастиан и Тайи. Минаха по рампата, която прехвърляше басейна, обрамчен с варовик и заел една трета от помещението.

Полъхна бриз.

Водата се развълнува.

Тъмна сянка мина над главите им.

— Долу! — извика Себастиан.

Ръката му се раздруса в ставата и зверовете заръмжаха, заизвиваха се на стоманените си каишки. Огромните птици се свлякоха до него като дрипи.

— Себастиан? Тайи? Играете ли шах? — обърна се Катин към рампата. — На времето това бе моята страст, но вече съм загубил тренинг. — Той отново погледна нагоре към стълбите, взе топа от шахматната дъска и се вгледа в кристала с черна сърцевина. — Капитане, тези фигури от естествен материал ли са?

От най-долната част на стълбите капитан ван Рей повдигна червеникавите си вежди.

— Не.

Катин се ухили.

— О, значи така.

— От какво са? — Мишока прекоси килима и надникна през рамото на Катин. — Никога не съм виждал такива фигури.

— Интересен стил за шахматни фигури — отбеляза Катин. — Република Вега. Често се налага в интериора и архитектурата.

— Къде се намира Република Вега? — Мишока взе една пешка: вътрешността бе от кристал, добит в Слънчевата система, със скъпоценен камък в средата.

— Тя вече не съществува. Свързва се с едно въстание през две хиляди и осемстотната година, когато Вега направи опит да се откъсне от Драко, но не успя. Изкуството и архитектурата от този период бяха възприети от нашата художествена интелигенция. Допускам, че в цялата работа е имало нещо много героично. Те, разбира се, направиха опит да си останат максимално оригинални, упорито отстоявали културната си автономия и всичко останало. В крайна сметка това се превърна във вид салонна игра за проследяване на отделните влияния. — Той взе друга фигура. — Аз все още харесвам този стил. Той роди трима златни музиканти и един невероятен поет, макар че от музикантите само единият имаше нещо общо с въстанието. Но повечето хора не знаят това.