Читать «Свръхнова» онлайн - страница 58

— Аз съм попадал веднъж в Нова. — Лорк се огледа. — Това ме накара да изслушам цялата история.

— Какво се е случило с него? — попита Мишока.

— Колко време е прекарал там и как е успял да се измъкне? Ето това искам да разбера. — Катин върна топа на шахматната дъска и се отпусна върху желето. — Хайде, кажи къде се е намирал Дан по време на засмукването?

— Когато звездата изригнала, той е бил в екипажа на един продоволствен кораб, който правел необходимите доставки за една от изследователските станции на института Алкейн.

Мишока погледна назад към Тайи и Себастиян, които слушаха от стълбите в края на рампата. Тайи отново разбъркваше колодата карти.

— След хиляди години проучване на всичко близко и далечно, обезкуражаващ е фактът колко малко знаем за явленията в центъра на най-пагубните звездни катастрофи. Външно звездата не се променя, само строежът на материята във вътрешността й се разрушава от процес, който все още не е напълно изяснен. Той може да бъде резултат от хармонични приливни вибрации. Това може да бъде дори една зловеща шега на демона Максуел. Най-дълготрайните наблюдения върху възникването на Нова са продължили една година и половина, но те винаги са улавяли процесите след тяхното начало. Истинското време, необходимо на Нова да достигне максималната си интензивност, считано от момента на изригването, е едва няколко часа. При „раждане“ на Свръхнова изригването продължава около два дена, но в нашата галактика са регистрирани само две такива събития — едното през тринадесети век от съзвездието Касиопея и другата, неназована звезда, през двадесет и четвърти век и нито една от двете не се е поддавала на по-близко проучване. Интензитета на Свръхнова нараства няколко стотин хиляди пъти. Сумарните светлинни и лъчеви смущения, получените от Свръхнова са по-големи от общата светлина на всички звезди в галактиката. Алкейн са открили други галактики, просто защото в тях се е появила Свръхнова и почти тоталната анихилация на една-единствена звезда е направила видима цялата галактика от няколко милиарда звезди.

Тайи прехвърляше картите от ръка в ръка.

Себастиан попита:

— Какво на Дан случи се?

Той придърпа птиците по-близо до колената си.

— Корабът му не уцелил станцията и бил засмукан в центъра на слънцето точно половин час след началото на имплозията, а после бил изхвърлен от обратната страна. — Жълтите очи се втренчиха в Катин. Разкъсванията по лицето му пречеха да се улови остротата на чувствата на Лорк.

Катин, свикнал да разгадава трудни и заплетени мисли, отпусна рамене и се опита да потъне в креслото.

— Разполагали са с броени секунди за реакция. Единственото, което е можел да направи капитанът, било да изключи всички входящи сензорни куплунги на киборговете.

— Те на сляпо летели? — възкликна Себастиан.

Лорк кимна.

— Това била Нова, в която Дан е попаднал още преди да те срещне, първата Нова — потвърди Катин.

— Точно така.

— Какво се е случило във втората Нова?

— Има още едно нещо, което се е случило в първата. Аз отидох в Алкейн и прегледах цялата документация по този случай. По корпуса на кораба е имало множество следи от бомбардиране със свободнодвижеща се материя, което е станало точно по времето, когато корабът се е намирал в центъра на Нова. Единствената материя, която е в състояние да пробие и да проникне в защитното пространство около кораба трябва да е била изградена от почти монолитна ядрена материя от центъра на слънцето. Строежът й трябва да е бил от елементи с огромни ядра, поне три или четири пъти по-големи от ядрото на урана.