Читать «Свръхнова» онлайн - страница 57

— Представи си, Мишок, че има едно лице на момиче, което аз искам да пресъздам, гласът й, изричащ моето име, нейния аромат. Ето, аз държа твоя сиринкс в ръцете си. — Той взе инструмента от скута на Мишока. — Какво трябва да направя?

— Да свириш. Виж, капитане, аз наистина не обичам, когато хората се подиграват на моя инструмент…

Посегна и си го взе.

Лорк го вдигна по-високо, така че Мишока не можеше да го стигне. После се засмя.

— Дръж.

Мишока взе сиринкса и бързо отиде до шахматната дъска. Отвори сака си и сложи сиринкса в него.

— Да свиря, значи — повтори Лорк. — Нямам време за това. Особено, ако трябва да победя Принс Ред заради този проклет илирион.

— Капитан ван Рей!

Лорк погледна нагоре.

— Ще ни кажеш ли какво става?

— Какво искате да знаете?

Катин отпусна ръка върху ключа, за да задейства отново шахматната дъска.

— Къде отиваме? Как ще стигнем до там? И защо?

Минути след това Лорк се изправи.

— Какво ме питаш, Катин?

Шахматната дъска светна и освети лицето на Катин.

— Ти си започнал една игра, игра срещу Ред-шифт лимитед. Какви са правилата? Каква е наградата?

Лорк поклати глава.

— Хайде пак.

— Добре. Как илириона получим ще?

— Да. Как имаме ще го? — Мекият глас на Тайи ги накара да се огледат. В подножието на моста, точно зад Себастиан, тя разбъркваше тесте карти. Когато я погледнаха тя спря. — Във взривеното слънце да не би да гмурнем се? — Поклати глава. — Как, капитане?

Лорк сложи ръце върху изпъкналите капачки на коленете си.

— Линсеъс? Идас?

Върху двете срещуположни стени висяха две позлатени рамки от по шест фута. В едната, точно над главата на Мишока, Идас се беше излегнал на хълбок под светлините на неговия компютър. На отсрещната стена в друга рамка проблясваха коса и клепачи, а бледият Линсеъс се беше усукал между кабелите си.

— Докато ни возите, пускайте по едно ухо тук.

— Добре, капитане — промърмори Идас като човек, който бълнува.

Лорк се изправи и скръсти ръце.

— За първи път ми се наложи да задам този въпрос преди много, много години. Човекът, който ми даде отговор бе Дан.

— Слепият Дан? — обади се Мишока.

— Дан, който скочи…? — чу се и гласът на Катин.

Лорк кимна.

— Вместо този товарен гърбушко — той вдигна поглед нагоре, където симулираните звезди кръжаха върху високия, тъмен таван, за да им напомнят, че освен между басейни, папрати и скални форми, те летят между различни светове, — на времето имах състезателна лодка, на която Дан бе мачтов киборг. Веднъж закъсах на един купон в Париж. Тогава Дан се погрижи за мен и ме заведе в Арк. Прелетя целия път сам. Другият ми мачтов киборг, един приятел от колежа, се уплаши и избяга. — Поклати глава. — Това бе нормално. Но аз бях там. Та, как бих могъл да се сдобия с достатъчно илирион, така че да съсипя Ред-шифт преди те да са съсипали нас? Колко ли хора искат да разберат това? Споделих това една вечер с Дан, докато си пиехме пиенето край яхт-басейна. Възможно ли е човек да загребе материя от някое слънце?

Той пъхна палец в колана си, погледна един от противовятърните прозоречни ириси, който се затваряше над бара и каза: