Читать «Свръхнова» онлайн - страница 54

Лорк изскимтя, устата му се напълни с кръв и той падна.

— Принс! — Ръби бе застанала до стената (именно тя беше обърнала прожектора, за да гледа боя). Вятърът от реката развяваше червената й рокля и черните й коси.

Задъхан Принс отстъпи още назад. Лорк лежеше, захлупил лице, с ръка във водата. Под главата му струеше кръв и обливаше камъка.

Принс рязко се обърна и тръгна по стълбите. Някой отново обърна прожектора. За момент той заля със светлина хората, струпани на кея от другата страна на Сена. После светлината се премести нагоре, надолу, докато най-сетне се спря върху сградата.

Хората загърбиха парапета.

Някой тръгна по стълбите надолу и застана лице в лице с Принс. След миг той се извърна. Едно пластмасово лице на плъх се отдалечи от перилата. Някой прегърна прозрачното винилово рамо и я отведе. Музика от дузина епохи заля целия остров.

Черните води на реката поклащаха главата на Лорк. Реката засмукваше ръката му.

После по стената се спусна един лъв и, бос, скочи до камъка. Един грифон се втурна надолу по стълбите и коленичи до него.

Дан махна маската от главата си и я захвърли на стълбите. Тя тупна и се изтърколи. Главата на грифона го последва.

Брайън обърна Лорк по гръб.

Дъхът на Дан спря в гърлото му, а после излезе със свистене.

— Тоя май ни е съсипал капитана, а?

— Дан, трябва да доведем тук патрул или нещо подобно. Те не могат да вършат такива неща!

Дан повдигна рунтавите си вежди.

— Какво, по дяволите, те кара да мислиш, че не могат? Работил съм за разни копелета с по-малко пари от тези на Ред-шифт, които си позволяваха много повече.

Лорк простена.

— Медекип! — обади се Брайън. — Къде можем да намерим тук медекип?

— Не е умрял. Ще го занесем на кораба. Като дойде на себе си, ще си взема парите и ще се махна от тази проклета планета — той се взираше отвъд реката в двете островърхи кули на Нотр Дам на отсрещния бряг. — Земята просто не е достатъчно голяма за мен, както и Австралия. Искам да си ходим.

Пъхна едната си ръка под коленете на Лорк, другата под раменете му и се изправи.

— Ще го носиш ли?

— Можеш ли да измислиш нещо друго, та да стигнем с него до кораба? — Дан се обърна и тръгна към стълбите.

— Но тук трябва да има… — Брайън го следваше. — Трябва да…

Във водата нещо изсъска. Брайън се обърна. Крилото на една патрулна лодка остърга брега.

— Накъде сте понесли капитан ван Рей? — На предната седалка Ръби бе заметната с тъмна пелерина.

— На яхтата му, госпожо — отвърна Дан. — По нищо не личи да е добре дошъл тук.

— Дайте го на лодката.

— Не мисля, че можем да го оставим в ръцете на когото и да било от този свят.

— Вие неговият екипаж ли сте?

— Да, точно така — отговори Брайън. — Ще го заведете ли на лекар?

— Смятах да го закарам в де Блау Филд. Трябва веднага да се махате от Земята.

— И аз така мисля, госпожо — каза Дан.

— Сложете го отзад. Там под седалката има чанта за спешна медицинска помощ. Опитайте се да спрете кървенето.