Читать «Свръхнова» онлайн - страница 53

— Принс, моля те… — гласът й се разнесе над тях, пълен с болка и страдание. Дивната красота се преплете и разби във вика й.

Принс успя да се изправи, грабна друга плаваща лавица. Хвърли я с мощен рев.

Острият предмет сряза ръката му. Лорк извика и рухна през летящата врата зад него.

В стаята нахлу студен въздух. От улицата се чуха силни викове и смях.

— Ще те хвана! Ще те пипна аз тебе — и се хвърли към Лорк. — Ще те убия!

Лорк се обърна, прескочи кованото желязо и се втурна срещу тълпата.

Когато се вклини в навалицата, хората се разпищяха. Те го удряха с ръце по лицето, блъскаха го по гърдите, стискаха го за раменете. Писъците и виковете се усилваха. Принс бе плътно зад него.

— Тия какво…? Хей, внимавай…

— Те се бият! Вижте, това е Принс…

— Хванете ги! Разтървете ги! Какво…?

Лорк се изтръгна от тълпата и залитна към парапета. За миг се оказа над развълнуваната Сена и мокрите скали. Отблъсна се назад и се обърна да види какво става зад него.

— Пуснете ме да мина! — Гласът на Принс се изви над тълпата. — Пуснете ми ръката! Ръката ми, пуснете ме да мина!

Спомените го разтърсиха. Объркването от преди малко сега се превърна в страх.

Каменните стълби зад него водеха към крайбрежната алея. Той побягна надолу и като стигна до последното стъпало, чу останалите зад гърба си.

Силни светлини го заслепиха. Лорк разтърси глава. По мокрия паваж, по зеленясалата каменна стена зад него се плъзна светлина — някой бе пуснал прожектор, за да огледа.

— Пуснете ми… — гласът на Принс стигна до ушите му, заглушавайки всички останали. — Ще го пипна!

Принс тичаше по стълбите надолу, а отразените образи го гледаха от скалите. Той се олюля на дъното, заслепен от осветената река, но запази равновесие.

Дрехата му се беше смъкнала от едното рамо. По време на боя бе загубил дългата си ръкавица.

Лорк отстъпи назад.

Принс вдигна ръка — черните метални кости се свързваха от медена мрежа и скъпоценни кондензатори, в прозрачния корпус бръмчаха скрипци и трансмисионни колела.

Лорк направи още една крачка.

Принс се пресегна към него.

Лорк се отмести към стената. Двете момчета се дебнеха в кръг.

Гостите се струпаха около преградата, бутаха се върху парапета. Лисици и гущери, орли и насекоми се бутаха взаимно, за да гледат. Някой се спъна в прожектора и отражението на галерията във водата се разклати.

— Крадец! — спазми разтърсваха тесния гръден кош на Принс. — Пират! — Над тях избухна фойерверк. Тътенът от експлозията се чу по-късно. — Ти си мръсник, Лорк ван Рей! Ти си по-нищожен от…

В този момент Лорк скочи и се хвърли напред.

В гърдите му се надигна ярост, заслепи погледа му, завладя ръцете му. Единият му юмрук удари странично главата на Принс, а другият се заби в корема му. Той нападаше с чувство за накърнена гордост, с ярост, примесена с объркване от небивалото унижение, което спираше дъха му до болка в ребрата. Той се биеше пред погледите на насъбралото се множество. Удряше отново и отново, без да знае къде.

Изкуствената ръка на Принс се вдигна.

Хвана го под брадата, лъскавите пръсти се свиха. Раздраха кожата му, начупиха костите му, после се преместиха нагоре, откривайки устата, бузата, челото. Разкъсваха мастната тъкан и мускулите.