Читать «Свръхнова» онлайн - страница 52

— Лорк, по-добре…

— Аз съм Лорк ван Рей! А ти си Ръби, Ръби, Ръби Ред!

Ескалаторът вече подминаваше първия балкон и ги отнасяше нагоре.

— Лорк, моля те, аз трябва да…

— Ти трябва да дойдеш с мен! Ще дойдеш ли с мен, Ръби, отвъд границите на Драко? Ще дойдеш ли на Арк, където ти и брат ти никога не сте били? Или пък, ела с мен на Сао Орини! Там има една къща, която ще си спомниш, щом я видиш отново, там на края на галактиката. — Изкачваха се вече над втория балкон и завиваха към третия. — Ще играем зад бамбука върху каменните езици на гущерите.

Тя извика, защото едно декоративно стъкло се удари в тавана на ескалатора и ги обсипа с парченца.

— Принс! — тя се отблъсна от Лорк и погледна надолу през ръба на ескалатора.

— Остави я! Махни се от нея! — Сребърната му ръкавица сграбчи една от другите лавици, които индукционното поле носеше из стаята, и я запокити към тях. — Проклет да си. — Гласът му секна от ярост и после отново прозвуча: — Махай се!

Вторият поднос прелетя покрай раменете им и се разби върху пода на балкона. Лорк замахна с ръка, за да отбие настрани счупените парчета.

Принс се втурна нагоре по стълбата откъм лявата страна на галерията. Лорк хукна надолу от ескалатора, прекоси балкона, покрит с килим и стигна горния край на същата стълба — Ръби го следваше — и заслиза надолу.

Срещнаха се на първия балкон. Принс сграбчи двата парапета, задъхвайки се от ярост.

— Принс, какво по дяволите става с…

Принс се хвърли напред да го хване. Сребърната му ръкавица се удари със звън в перилата точно на мястото, където до преди малко стоеше Лорк. Месинговият прът се огъна, металът се изкриви.

— Крадец! Мародер! — изсъска злобно Принс. — Убиец! Отрепка…

— Какво говориш…?

— …изчадие на отрепки. Ако докоснеш сестра ми… — ръката му отново замахна.

— Принс, не! — това бе гласът на Ръби.

Лорк се наведе през балкона и скочи от дванадесет фута височина на пода. Приземи се, падна на ръце и колене в един червен басейн, който изсветля до жълто и бе пресечен от зелено течение.

— Лорк…! — това отново бе гласът на Ръби.

Той се претърколи и преобърна върху мултихрома (и в този момент видя Ръби до перилата, закрила устата си с ръце. После Принс прескочи парапета, летеше във въздуха, падаше върху него). Принс удари със сребърния си юмрук точно по мястото, където преди малко бе главата на Лорк.

Храс!

Лорк се олюля, но вече беше прав и се опитваше да възстанови дишането си. Принс бе все още долу.

Мултихромът се разби под ръкавицата му. Парчетата се разхвърчаха на един ярд от мястото на удара. Рисунъкът бе като застинали слънчеви лъчи около една ослепителна точка.

— Ти… — обади се Лорк. Думите секваха от тежкото му дишане. — И ти, и Ръби, да не сте полудели…?

Принс се свлече отново на колене. Яростта и болката се изписаха върху лицето му в готовност за насилие. Устните му трепереха около дребните зъби, клепачите — около тюркоазените очи.

— Селяндур такъв, свиня! Дойде на Земята и се осмели да посегнеш, да посегнеш на сестра ми…