Читать «Свръхнова» онлайн - страница 51

— Съжалявам. — Тя се обърна към спираловидния ескалатор, който щеше да я отведе на балкона.

Неговият силен смях я спря. Тя се обърна, за да види какво го беше предизвикало.

— Ръби?

Обръщането й продължи, докато отново попадна лице в лице с него.

Той прекоси повдигащия се под и постави ръце върху меката дреха, която се спускаше по раменете й. Пръстите му се сключиха на ръцете й.

— Ръби Ред.

Неговата интонация предизвика стъписване на лицето й.

— Остани тук с мен. Можем да отидем в друг град, в друг свят, под друго слънце. Не те ли отегчават тукашните съзвездия? Знам една планета, където съзвездията се казват Котилото на лудата свиня, Голям и Малък рис, Окото на Вадамин.

Тя взе две чаши от преминаващата лавица.

— Какво те кара да си толкова самоуверен? — усмихна се тя. — Каквото и да е, то е част от теб.

— Ще дойдеш ли?

— Не.

— Защо? — Наля от разпенения кехлибар в малките чаши.

— Първо — той остави бутилката върху друга подвижна лавица, а тя му подаде чашата, — защото е ужасно невъзпитано една домакиня да напусне партито си преди полунощ. Не зная какви са обичаите при вас на Арк.

— А след полунощ?

— Второ — тя отпи от питието и сбърчи нос (той беше учуден, потресен, че нейната гладка кожа може да издържи нещо толкова човешко, като сбръчкването), — Принс подготвя този купон от месеци и не искам да го тревожа като не се появя в уречения час. — Лорк докосна с пръст бузата й. — И трето — погледът й се отмести от ръба на чашата, за да срещне неговия, — аз съм дъщерята на Аарон Ред, а ти си мургавият, червенокос, висок, красив син — Ръби извърна глава — на един русоляв крадец!

Почувства студ върху върха на пръстите си, където преди малко бе чувствал топлината на ръката й.

Постави дланта си върху нейната буза и зарови пръсти в косата й. Тя се отдръпна от ръката му и стъпи върху спираловидния ескалатор. Издигна се нагоре и пътьом добави:

— Пък и не си чак толкова горд, щом допускаш Принс да се гаври с теб по този начин.

Ескалаторът мина покрай него и Лорк скочи на ръба му. Озадачена, тя отстъпи крачка назад.

— Какви са всички тези приказки за крадци, пиратство, подигравки? — ядоса се, не толкова на нея, колкото на объркването, което тя предизвика в него. — Нищо не разбирам, а и не знам дали изобщо бих искал да разбера. Не знам как е на Земята, но на Арк не се подиграваме с гостите си.

Ръби погледна в чашата си, после в очите му, а сетне отново в чашата си.

— Съжалявам, извинявай. — И отново впери поглед в него. — Лорк, махни се оттук. Принс ще дойде след малко. Аз изобщо не трябваше да говоря с теб…

— Защо? — Стаята се въртеше и потъваше. — С кого трябва да говориш и с кого не можеш? Не зная каква е причината за всичко това, но ти ми приказваш сякаш съм от простолюдието. — Той отново се изсмя — лекият, нисък звук в гърдите му се усили и разтърси раменете му. — Ти си Ръби Ред, нали? — Хвана я за раменете и я притисна до себе си. За миг сините й очи се затвориха. — ти на сериозно ли приемаш всички тези безсмислици, дето ги разправя простолюдието?