Читать «Свръхнова» онлайн - страница 50

Лорк постави ръката си върху нейната.

Тя го погледна. Дръпна ръката си.

— Сега трябва да си вървя. Обещах да му помогна.

Усмивката й не беше на щастлив човек. Проницателното й изражение се отпечата в изострените му сетива.

— Не слагай повече маската на Принс — тя взе от парапета маската на райската птица. — Не е нужно да демонстрираш пред всички тук оскърблението, просто защото той е избрал теб, за да те оскърби.

Объркан, Лорк сведе поглед към пиратската глава.

Очите от фолио пробляскваха срещу него от сините пера.

— Освен това — гласът й сега беше приглушен, — ти си твърде красив, за да се закриваш с нещо толкова грозно и ужасно.

Тя вече пресичаше улицата, изчезваше в многолюдната алея.

Той огледа пътя нагоре и надолу, не му се оставаше повече тук.

Пресече улицата след нея, потъна в същата тълпа и бързо осъзна, че я следва.

Тя беше красива.

Това не беше просто блаженство.

Това не беше просто възбуда от купона.

Това беше предизвикано от нейното лице и от начина, по който то се преобразяваше в съзвучие с изричаните думи.

Това беше празнотата в него, станала толкова осезателна сега, само защото преди малко, докато си разменяха баналностите, той бе изпълнен с нейното лице, с гласа й.

— …проблемът с всичко това е в липсата на солидна културна основа. — (Лорк обърна поглед в посоката, където грифонът говореше на сериозни и съсредоточени броненосци, маймуни и други.) — „Това масово преселване от свят на свят доведе до факта, че ние нямаме вече истинско изкуство, а само нещо псевдо-интерпланетарно…“

Пред входа на земята лежаха главите на лъв и жаба. По-нататък в тъмното с изпотен от танци гръб, Дан притискаше едно момиче с пайети по раменете си.

След като извървя половин квартал, Ръби се изкачи по няколко стъпала с парапет от вито желязо.

— Ръби!

Той се затича…

— Ей, внимавай…

— По-полека! Накъде си…?

— По-бавно…

Той прескочи перилата и се затича по стълбите след нея.

— Ръби Ред! — после влезе през вратата. — Ръби…?

Широки гоблени между тънки огледала погълнаха ехото от неговия глас. Вратата до мраморната маса бе открехната. Той прекоси фоайето и я отвори.

Тя включи въртящо се осветление.

Изпод пода цветни потоци светлина на приливи и отливи заизпълваха стаята. Отблясъците им играеха по тежките, изработени от черен кристал крака на мебелите в стил Република Вега. Тя отстъпи назад, без да хвърли сянка.

— Лорк! Какво правиш сега тук? — тя току-що бе поставила маската си на птица върху една от кръглите лавици, които се местеха на различни нива из цялата стая.

— Исках да поговоря с теб още малко.

Веждите оформяха черни дъги над очите й.

— Съжалявам. Принс е предвидил пантомима за представлението на открито, което ще започне в полунощ в центъра на острова. Трябва да се преоблека.

Едната от лавиците се приближи до него. Преди устройството да реагира на неговата телесна температура и да го отмине, Лорк се пресегна и взе една бутилка ликьор от стъклената поставка.

— Трябва ли наистина толкова да бързаш? — Той надигна бутилката. — Искам да разбера коя си ти, какво правиш, какво мислиш. Искам да ти кажа всичко за мен.