Читать «Свръхнова» онлайн - страница 49

Лорк свали маската си и постави пирата до нейната качулата птица.

Тя отново го стрелна с поглед.

— Значи така изглеждаш. Хубав си.

— Откъде знаеш кой съм аз? — Помисли си, че не я е забелязал в тълпата, която първа мина по моста, очакваше да му каже нещо за неговите снимки, които се появяваха понякога из галактиката, когато печелеше състезания.

— По маската. По маската те познах.

— Наистина ли? — той се засмя. — Нищо не разбирам.

Дъгите на веждите й се изостриха. Няколко секунди смях, твърде тих, който твърде бързо отзвуча.

— А ти. Коя си ти?

— Аз съм Ръби Ред.

Беше все така слаба. Някога едно малко момиче бе стояло над него в пастта на един звяр… Сега и Лорк се засмя:

— Какво има в моята маска, та така да ме издава?

— Откакто предаде на баща ти поканата за купона и въпреки малката вероятност наистина да дойдеш, Принс тайно злорадстваше при възможността да те накара да я сложиш. Кажи ми, само от любезност ли задоволяваш противните му капризи и носиш това нещо?

— Всички други носят маски. Мисля, че идеята е хубава.

— Да, разбирам — гласът й доби тона на обичаен разговор. — Брат ми каза, че сме се срещали преди много години. Аз… не бих те познала. Но те помня.

— И аз те помня.

— Принс също. Той е бил на седем години. Това значи, че аз съм била на пет.

— Как минаха твоите последни дванадесет години?

— Растях в послушание и покорство, докато ти беше „ужасното дете“ в състезанията на Плеяди, парадирайки с нечестно спечелените пари на родителите си.

— Виж — той посочи хората, които гледаха от отсрещния бряг. Някои от тях изглежда помислиха, че им маха и му отвърнаха.

Ръби се засмя и също помаха с ръка.

— Дали разбират колко особени сме ние тук? Чувствам се много странно тази вечер. — Тя вдигна лице със затворени очи. Сини фойерверки оцветиха клепачите й.

— Тези хора са твърде далеч оттук, за да видят колко си красива.

Тя отново го погледна.

— Вярно е. Ти си…

— Ние сме…

— …много красиви.

— Не мислиш ли, капитан ван Рей, че е опасно да казваш такива неща на домакинята?

— Не мислиш ли, че е опасно да казваш такива неща на госта си?

— Но ние сме уникални, млади капитане. Ако искаме, можем да флиртуваме дори с Дан…

Уличните светлини около тях изгаснаха.

От страничната улица се чу вик. Гирляндите от цветни лампи също бяха угаснали. Лорк се отдръпна от кея, а Ръби го хвана за рамото.

Светлините и прозорците по продължение на острова присветнаха два пъти. Някой крещеше. После илюминацията изгря отново, а с нея се върна и смехът.

— Този мой брат! — Ръби поклати глава. — Всички го предупреждаваха, че ще има проблеми с тока, но той настояваше да омотае целия остров с електрически кабели. Той реши, че електрическото осветление ще създава повече романтика от идеалните индукционно-флуоресцентни тръби, които до вчера бяха монтирани тук и утре ще трябва да бъдат възстановени от градската управа. Трябваше да видиш как се мъчеше да докопа един генератор. Това е чудесен музеен експонат на шестстотин години и запълва цяла стая. Страхувам се, че Принс е непоправим романтик…