Читать «Свръхнова» онлайн - страница 48

Те нахлуха сред тълпата на дансинга:

— Той успя! Не е ли разкошен Принс! — те викаха и подскачаха. — Той е намерил тази стара турска музика!

Бедра, гърди и рамене проблясваха под винила (порите на плата се отваряха при топло време и прозрачният костюм хладнееше като коприна), Че-онг се поклащаше и придържаше обшитите с козина уши на маската.

— Всички долу! Застанете на четири крака! Сега ще ви покажем нашата нова танцова стъпка! Ето така: само си клатете…

Лорк се насочи към фойерверките на нощта, малко поуморен, малко възбуден. Той прекоси улицата, която обрамчваше острова и приседна на камък близо до един от прожекторите, осветяващ сградите на Ил. От другата страна на реката, на отсрещния кей, се разхождаха хора, сами или по двойки, зяпаха фойерверките или просто наблюдаваха веселбата тук.

Зад гърба му прозвуча силен смях на момиче. Той се обърна — глава на райска птица, сини пера около червени лъскави очи, червен клюн, червен вълнист гребен… — тя тъкмо се беше отделила от групата, за да се прислони до ниската стена. Бризът развяваше полите на дрехата й, така че те се вееха покрай спиралните пиринчени закопчалки на раменете, по китките и бедрата й. Беше приседнала на камъка, а пръстите на краката й, обути в сандали, висяха на един инч над земята. С дългите си ръце (ноктите й бяха пурпурночервени) тя свали маската от лицето. Щом откри лицето си и остави маската на камъка, бричът разпиля черните й коси, като ту ги спускаше върху раменете й, ту ги вдигаше нагоре. Водата под тях се премрежи, сякаш някой беше хвърлил пясък.

Той извърна поглед. Погледна отново. Намръщи се.

Има два вида красота (лицето й го порази — първо мисълта му, после говора, а накрая изцяло): при едната чертите и формите на тялото напълно отговарят на общоприетите стандарти, които никого не дразнят: това е красотата на фотомоделите и известните актриси. Такава беше красотата на Че-онг. При тази очите бяха натрошен син нефрит, скулите — високо над белите вдлъбнатини на широкото лице. Брадичката беше широка, а устните — добре оформени, червени и плътни. Носът падаше прав от челото надолу и се разширяваше към ноздрите. Тя дишаше с вятъра. Вперил поглед в нея, той усети аромата на реката, на парижката нощ, на вятъра в града. Тези черти бяха твърде строги и силни за лице на толкова млада жена. Но той знаеше, че властното им съчетание ще го накара да се обърне отново към нея, да я помни след като някога си отиде. Лицето й внушаваше такава сила, че караше обикновените красавици да се изяждат отвътре. Тя го погледна:

— Лорк ван Рей?

Намръщеното му лице се изкриви още повече под маската.

Тя се наведе над паважа, който докосваше водата.

— Те са толкова далече — обади се тя и кимна с глава към хората на кея. — Те са много по-далеч, отколкото си мислим ние, пък и те също. Какво ли биха правили на нашето парти?