Читать «Свръхнова» онлайн - страница 47

— На ван Рей му се полага само пират, това е! — провикна се той зад гърба на Лорк, тръгнал вече по павираната улица.

Смехът се засили, когато на моста се събраха и останалите.

Над тълпата девойки с фризури от двадесет и трети век, епохата преди Аштон Кларк, напудрени и високо тупирани, хвърляха конфети от балконите. По улицата си проправяше път един човек с мечка. Докато не докосна козината с рамо и не усети миризмата на мускус, Лорк си мислеше, че това е някой от маскираните. Лапите зашляпаха нататък. Тълпата го обкръжи.

Лорк бе уши.

Лорк бе очи.

Блаженство изпълваше възприятието на всички избистрени усещания. Както си вървеше по павираната улица, покрита с конфети, изведнъж възприятията рязко се обърнаха (както могат да се обърнат платната на кораб). Той усети собственото си присъствие. Светът му се събра в моментното възприятие на ръцете и езика. Гласовете около него галеха съзнанието му.

— Шампанско! Това не е ли страхотно! — в ъгъла до една табла с вино прозрачният плъх бе притиснал грифона с дреха на цветя. — Не се ли забавляваш? Аз съм истински запленена!

— Разбира се — отговори Брайън, — но аз никога не съм бил на такъв купон. Хора като Лорк, Принс, като теб, вие сте хора, за които аз само бях чувал. Трудно ми беше да си представя, че вие наистина съществувате.

— И ти си между нас сега. На времето и аз имах същия проблем. Радвам се, че си между нас, та да ни напомняш за онези дни. Сега просто продължавай да ни говориш…

Лорк се присъедини към друга група.

— …на една лодка за увеселителни разходки от Порт Саид до Истанбул, там беше и онзи рибар от Плеяди, който свиреше най-прекрасните неща на своя сензорен сиринкс…

— …после ние трябваше да пропътуваме на автостоп целия Иран, защото моното не работеше. Аз наистина мисля, че Земята се пука по шевовете…

— …прекрасен купон. Истинско вълшебство…

Лорк бе твърде млад, много богат и се чудеше какви ли ограничения му налагат тези обстоятелства.

Босоног, с въжен колан, лъвът се беше подпрял на рамката на вратата и наблюдаваше:

— Как я караш, капитане?

Лорк махна с ръка на Дан и излезе.

Сега усещаше в себе си една благовидност и чистота. Музиката проникваше през кухата му маска, където главата му бе сякаш тапицирана със звука на собственото му дишане. Върху естрадата един човек свиреше на клавесин танца-паван на Бирд. При отдалечаването му взеха връх звуци от друга тоналност. Върху естрада на другата страна на улицата две момичета и две момчета пресъздаваха мелодични антифонални творби на Mommas and the Poppas в стил от двадесети век. Лорк зави в една странична улица и се смеси с тълпата, която го понесе напред, докато най-сетне го изправи пред огромна купчина клавиатури на електронни инструменти, които възпроизвеждаха дразнещите, структурирани безмълвия на Тоху-боху. Реагирайки с носталгия на попмузиката от преди десет години, гостите с подути глави от папие-маше и пластмаса, се бяха разделили на групи и танцуваха по двама, трима, петима и седем човека. От дясно се полюшкваше глава на лебед, от ляво се поклащаше лице на жаба, поставено върху покрити с пайети рамене. Още по-нататък до слуха му достигнаха безтерцови модулации, каквито бе чул по високоговорителите на Калибан, кръжейки над Хималаите.