Читать «Свръхнова» онлайн - страница 46

— Къде каза тя, че ще бъде този проклет купон?

— В Ил Сент Луис. Това е в Париж.

— Къде…?

— Париж, сладурче, Париж. Отиваме на купон в…

Драко, Земя, Париж, 3162

В средата на четвърти век византийският император Юлий, изтощен от социалните брожения на Сите дьо Пари (чието население, под хиляда жители по онова време, обитавало главно шатри от кожа, скупчени около храм от камък и дърво, изграден в чест на Великата Майка), се преместил оттатък реката на един по-малък остров.

През първата половина на двадесети век царицата на световната козметична индустрия, в желанието си да избяга от претенциите на Дясната банка и от бохемските ексцесии на Лявата, издигнала тук своя парижки pied a terre, чиито стени били покрити с безценни произведения на изкуството (в същото време дървеният храм на отвъдния бряг на реката бил заменен от катедрала с две кули-близнаци).

В края на тридесет и първи век централното авеню беше залято от светлини, в страничните алеи ехтеше музика, лееше се пиене, всичко беше изпъстрено от менажерии и игрални домове, нощта се раздираше от илюминации и фойерверки — на Ил Сент Луис течеше купонът на Принс Ред.

— Оттук! Насреща!

Бяха се струпали върху рамковия мост. Черната Сена блещукаше в тъмнината. На отсрещния бряг каменните балюстради бяха скрити зад гъста зеленина. Скулптурните контрафорси на Нотр Дам, осветени отдолу, се издигаха между дърветата в парка на Сите.

— Никой не може да дойде на моя остров без маска — извика Принс.

Като стигнаха в средата на моста, той скочи върху парапета, хвана се за една от гредите, заразмахва сребърната си ръка над тълпата.

— Вие сте на купон! Вие сте на купон при Принс! И всеки трябва да носи маска!

В тъмнината зад скулестото му лице разцъфнаха сини и червени кълба фойерверки.

— Страхотно е! — изпищя Че-онг и се втурна към парапета. — Но ако си сложа маска, никой няма да ме познае, Принс! В студиото ми казаха, че мога да дойда тук, само ако имам достатъчно силна изява!

Той скочи, сграбчи виниловата й ръкавица и я поведе надолу по стълбите. Там, върху стативи, втренчено гледаха стотици глави-маски.

— За теб, Че, аз съм приготвил специална маска! — той смъкна една прозрачна, два фута висока, глава на плъх с уши, обрамчени с бяла козина, с вежди от златна сърма и скъпоценни камъни, поклащащи се в краищата на телените мустачки.

— Страхотно е! — изпищя Че, когато Принс нахлузи маската на раменете й.

Зад прозрачната злоба на маската нежното й зеленооко лице се заливаше от смях.

— Това е за теб! — Сесил получи глава на саблезъба пантера, Едгар с орел с блестящи пера, а черната коса на Хосе изчезна под маската на гущер.

За Дан имаше лъв (той се възпротиви срещу всеобщата настойчивост, но щом даде войнственото си съгласие, всички го забравиха), а за Брайън — грифон (до момента сякаш всички го бяха забравили, макар че ги следваше настоятелно).

— И ти! — Принс се обърна към Лорк. — За теб също съм приготвил специална маска!

С бурен смях той смъкна една пиратска глава с превръзка на окото, цветна кърпа, дълбок белег на бузата и кинжал между зъбите. Тя с лекота се нахлузи върху главата на Лорк: гледаше през дупки издълбани за очите му на врата на маската. Принс го потупа по гърба.