Читать «Свръхнова» онлайн - страница 45

Върху подовия екран Лорк видя как едно от момчетата хвърляше въжето нагоре към кораба. Принс изглежда беше застанал на отворения люк, за да го хване със сребърната си ръкавица. Успя едва след третия опит. В този момент гласът на Принс заглуши свистенето на вятъра:

— Така. Вързах го. Тръгвайте нагоре!

Един след друг те се заизкачваха по възлестото въже.

— Насам. Внимавай…

— Човече, ама че е студено тук. Щом се излезе от нагревателното поле…

— Държа те. Влизай вътре…

— Не вярвах, че ще се оправим. Ей, искате ли малко Шатоньоф дьо Пап от четиридесет и осма? Че каза, че не може да се намери…

Шлюзовата камера се изпълни с глъч. После се чу:

— Принс! Колко мило от твоя страна е това, че дойде да ме спасиш! На купона ти ще има ли турска музика от деветнадесети век? Тук не можахме да хванем нито една местна станция, но попаднахме на една образователна програма, излъчвана от Нова Зеландия. Върха! Едгар дори измисли нова стъпка. Заставаш на ръце и крака и просто си клатиш тялото нагоре-надолу. Хосе, внимавай да не паднеш обратно на тази проклета планина! Ела веднага тук да се запознаеш с Принс Ред. Купонът довечера е негов, а баща му има повече милиони и от твоя. Сега затворете вратата и да се махаме от шлюзовата камера. Ох, тия машини и чудесии. Това не е за мен.

— Влез вътре, Че, и подосаждай малко на капитана. Познаваш ли Лорк ван Рей?

— Господи, момчето, което печели всички състезания? Та той сигурно има повече пари и от теб…

— Шшшт! — театрално прошепна Принс на влизане в кабината. — Не искам той да разбере.

Лорк вдигна кораба от планината и го завъртя.

— Значи ти си този, който печели всички награди. Толкова си хубав!

Че-онг бе облечена в съвсем прозрачна грейка.

— С този кораб ли ги спечели?

Все още задъхана от катеренето, тя огледа кабината. Червените ареоли на гърдите й се очертаваха върху винила при всяко вдишване и издишване.

— Това е прекрасно. Никога не съм се качвала на яхта.

След нея нахлу цялата тумба:

— Някой иска ли от това, реколта четиридесет и осма…?

— Не чувам никаква музика тук. Защо няма музика…?

— Сесил, имаш ли още от онзи златист прах?

— Ние сме над йоносферата, глупак такъв, и електромагнитните вълни не се отразяват тук. Освен това ние се движим твърде…

Че-онг се обърна към всички.

— О, Сесил, къде се дяна този вълшебен златист прашец? Принс, Лорк, трябва да го опитате. Сесил е син на майор…

— Губернатор…

— На един от онези мънички светове, за които само сме чували, че били далече-далече оттук. Той носеше този златист прашец, който те събират от скалните пукнатини. О, виж, той има още много.

Светът под тях започна да се върти.

— Виж, Принс, вдишваш го ето така. Ааах! Това те кара да виждаш най-прекрасните цветове във всяка гледка, да чуваш най-невероятни звуци, а съзнанието ти се втурва и изпълва всяка дума с нов смисъл. Хайде, Лорк…

— Внимавай! — засмя се Принс. — Той трябва да ни върне обратно в Париж.

— Ох — възкликна Че, — това няма да му попречи. Ние просто ще пристигнем по-бързо. Това е то.

Останалите се обадиха зад тях: