Читать «Свръхнова» онлайн - страница 43

— Ох — в гласа на Брайън се почувства смущение. — Не знаех.

Принс се засмя.

— Понякога и аз почти забравям. Понякога. Къде ви е корабът?

— Тук.

Лорк посочи кораба и осъзна, че между първата и сегашната му среща с Принс са минали дузина години.

Драко, Земя, Непал, 3162

— Всички ли са включени?

— Ти ми плащаш, капитане — чу се стържещият глас на Дан. — Ти колиш, ти бесиш.

— Готов съм, капитане — обади се Брайън.

— Опънете долните платна…

Принс седна зад Лорк и сложи едната си ръка върху неговото рамо (истинската си ръка).

— Цял свят пристига на това нещо. Ти идваш чак тази вечер, но хората са се засъбирали от една седмица насам. Поканил съм стотина души, а са се струпали най-малко триста. Броят им расте, расте! — Щом навлязоха в инерционното поле, Де Блау се спусна надолу, а залязващото слънце висеше от запад и обливаше света с огнен блясък. Небесният хоризонт пламтеше.

— Например, Че-онг домъкна някъде от края на Драко една компания абсолютни диваци…

По високоговорителя се чу гласът на Брайън.

— Че-онг, имаш предвид звездата на психорамата ли?

— От студиото й дадоха една седмица отпуска и тя реши да дойде на моя купон. Онзи ден си наумила да се захване с алпинизъм и отлетя за Непал.

Слънцето минаваше над главите им. Пътуването между две точки на една планета изисква да се излети от точно определено място и да се кацне на друго точно определено място. Звездолетът с енергийни платна трябва най-напред да излети, да обиколи три-четири пъти Земята и да се спусне плавно надолу. От единия край на света до другия се стига за същите седем-осем минути, необходими за придвижване от единия край на града до другия.

— Днес следобед Че ми се обади по радиото и каза, че вече са изминали три четвърти от пътя до връх Кенюна. Под тях бушува буря и затова не могат да се доберат до междинната спасителна станция в Катманду, откъдето да извикат хеликоптер да ги вземе. Разбира се, бурята не й попречила да обиколи една трета от света, за да ми се обади и да ми разкаже за своите проблеми. Както и да е, обещах й, че ще измисля нещо.

— Как, по дяволите, мислиш, че ще можем да ги вземем от планината?

— Ще стигнете на около 20 фута от скалата и ще увиснете над нея. Аз ще сляза долу и ще ги взема.

— Двайсет фута! — замъгленият свят потъна под тях. — И ти искаш да стигнеш жив за купона?

— Получи ли йоновия съединител, който ти изпрати Аарон?

— И сега го ползвам.

— Той е достатъчно чувствителен за подобен род маневри. А и ти си състезател, човек на риска, капитан. Така ли е?

— Ще се опитам да го направя — каза Лорк разтревожен. — Аз съм по-луд и от теб — добави той и се засмя. — Ще се опитаме, Принс.

Под тях се стелеше мрежа от сняг и скали. Лорк установи лорановите координати на планината, както му ги беше подал Принс. Принс се пресегна през ръката на Лорк и настрои радиото…

В кабината нахлу нежен глас на момиче:

— Ето, там! Това не са ли те? Принс! Принс, скъпи, да ни спасиш ли идваш? Ние висим тук на едни малки замръзнали зъбери и сме съвсем нещастни. Принс…? — гласът й звучеше на фона на някаква музика, чуваше се и неясна смесица от други гласове.