Читать «Свръхнова» онлайн - страница 42

— Хей, вие там, спрете — чуха зад гърба си глас. — Почакайте!

Обърнаха се.

— Лорк! Лорк ван Рей!

Черната ръкавица, която бе описвал баща му, сега бе заменена със сребърна. Препаската, вързана високо на бицепса, бе изпъстрена с диаманти.

— Принс?

Жилетката, панталоните, обувките, всичко бе сребърно.

— За малко да те изпусна!

Скулестото лице под черната коса беше въодушевено.

— Полевите служби ми се обадиха още щом си получил от Нептун разрешение за кацане. Състезателна яхта, а? Сигурно ти отнема цялото време. А, чакай, преди да съм забравил: Аарон ме помоли, ако дойдеш, да те помоля от негово име да предадеш поздрави на леля ти Саяна. Миналия месец тя прекара с нас един уикенд по крайбрежието на света Чобе.

— Благодаря, ще й предам, ако я видя — отвърна Лорк. — Щом като миналия месец тя е била с вас, то ти си я виждал много по-скоро. Тя вече не идва толкова често на Арк.

— Саяна… — започна Брайън — …Морган? — завърши той стъписан.

Но Принс беше заговорил отново.

— Виж. — Той постави ръцете си върху раменете на Лорк, покрити с кожена дреха. (Лорк се опитваше да определи разликата в натиска, упражняван от пръстите с и без ръкавица.) — Преди купона трябва да стигна до връх Кенюна и да се върна обратно. Мога да ползвам всички възможни превозни средства, които пристигат откъде ли не. Но Аарон не иска да ми помогне. Той повече не желае да има нищо общо с моя купон и смята, че вече сме му изпуснали края. Страхувам се, че злоупотребих с името му на няколко места, за да уредя някои неща, които той не одобряваше. Но той е далече, някъде на Вега. Искаш ли да ме закараш до Хималаите?

— Добре. — Лорк отначало предположи, че Принс и Брайън ще крепят платната. Но изведнъж се сети, че Принс, с тази ръка, няма да бъде добра мачта. — Ей, Дан — провикна се той надолу по улицата. — Имаме още работа.

Австралиецът тъкмо беше отворил вратата. Той се обърна, поклати глава и тръгна обратно.

— Какво ще правим там? — попита Лорк като тръгнаха към стартовата площадка.

— Ще ти кажа по пътя.

Като минаха през портала (и край колоната на Драко, с увит около нея змей, блестящ под лъчите на залязващото слънце), Брайън поведе разговор.

— Това се казва външен вид — обърна се той към Принс.

— На Ил ще има много хора. Аз искам всички да виждат къде се намирам.

— Тази ръкавица някаква нова мода ли е на Земята?

Лорк усети, че стомахът му се свива. Хвърли бърз поглед към двете момчета.

— Такива неща — продължаваше Брайън, — обикновено стигат до Кентавър най-малко един месец след като на Земята вече не се носят. А в Дракон не съм бил вече десет месеца.

Принс погледна ръката си и я обърна.

Падналият здрач помрачи небето.

Тогава по върха на оградата се появиха мигащи светлини: светлината очертаваше гънките на ръкавицата на Принс.

— Това си е мой собствен стил — той погледна Брайън. — Аз нямам дясна ръка. Това тук — той сви в юмрук сребърните пръсти, — е само метал и пластмаса, и бръмчащи вътрешности. — Изсмя се остро. — Но ми служи… почти като истинска.