Читать «Свръхнова» онлайн - страница 41

Лорк и Дан се засмяха.

Брайън оглеждаше останалите яхти в залива.

— Ей, работили ли сте някога на Зефир с три платна? — той докосна ръката на Лорк и посочи към един елегантен, позлатен корпус. — Обзалагам се, че с някой от тези могат да се правят истински лупинги.

— При ниски честоти ускорението е по-бавно — Лорк се обърна отново към Дан. — От теб се иска да си на борда утре, преди излитане. Никакво намерение нямам да обикалям и да те търся.

— Мен, толкова близо до Австралия? Не се безпокой, капитане. А между другото, нали няма да се разтревожиш, ако се случи да доведа жена на кораба? — Погледна Лорк и му намигна.

— Кажи ми — обади се Брайън, — как се управляват тези Борс-27? Нашият училищен клуб се опита да направи замяна с един друг клуб, който имаше десетгодишен Борс. Само че те искаха пари.

— Ако не си тръгне от кораба с нещо, което не е донесла — отговори Лорк на Дан. И отново се обърна към Брайън:

— На Борс съм се качвал за последен път, когато бях на три години. Един мой приятел имаше такова нещо преди две-три години. Работеше много добре, но не беше на нивото на Калибан.

Минаха през портала на космодрума, тръгнаха надолу по стълбите към улицата и минаха през сянката на една усукана като змия колона.

Париж си оставаше повече или по-малко равнинен град. Единствените обекти, които по-осезателно нарушаваха хоризонталната му структура бяха Айфеловата кула отляво и островърхата постройка на Халите — пазари на седемдесет етажа, обградени с прозрачни витрини и свързани с мозайка от метални орнаменти. Тук бяха съсредоточени храната и стоките, предназначени за двадесет и трите милиона жители на града.

Те свиха нагоре по Рю де лез Остроно, край ресторанти и хотелски маркизи. Дан бръкна под въжето, препасано на кръста му, за да се почеше по корема и отметна дългата си коса от челото.

— Къде ли тук може да се напие един мачтов киборг? — Изведнъж той посочи с пръст една малка уличка. — Тук.

В дъното на улицата с форма на буквата „L“ имаше малко кафене с пукнато стъкло на витрината. Льо Сидерал. Вратата му тъкмо се затваряше зад гърбовете на две жени.

— Прекрасно — проточи Дан и забърза пред Лорк и Брайън.

— Понякога завиждам на хора като него — тихо каза Брайън на Лорк.

Лорк го погледна учудено.

— Наистина ли не ти пука, че може да доведе жена на кораба?

Лорк сви рамене.

— И аз бих довел.

— О, сигурно ти е лесно с жените, особено с твоя състезателен кораб.

— Предполагам, че това помага.

Брайън захапа нокътя на палеца си и поклати глава.

— Сигурно е много хубаво. Понякога си мисля, че момичетата забравят, че съм жив. С яхта или без яхта, все ще е същото… — Той се засмя. — Ти някога… качвал ли си момиче на кораба си?

За момент Лорк не отговори. После каза:

— Аз имам три деца.

Сега Брайън изглеждаше учуден.

— Едно момче и две момичета. Техните майки са миньори в един свят във Външните колонии, Нова Бразилия.

— О, искаш да кажеш, че си…

Лорк кръстоса ръце и постави китки върху раменете си.

— Струва ми се, че ние сме живели по твърде различен начин — каза бавно Брайън — ти и аз.

— И аз точно това си мислех. — После Лорк се засмя. Брайън с труд се усмихна.