Читать «Свръхнова» онлайн - страница 40

Денят отминаваше. Те бяха загубили шест часа в една завихрена мъглявина („Сега, ако имахме истински кораб вместо тази играчка тук — негодуваше Дан по интеркома, — с едно кихване щяхме да излезем от това нещо.“ Лорк настрои на по-висока честота скенера на йоновия съединител. „Брайън, намали с два до пет румба. После го изправи бързо — така!“), но успяха да наваксат изгубеното време, а после и част от отклонението, предизвикано от външния прилив.

Измина още един и се появи Сол — една нажежена, растяща светлина в безкрайния космос.

Драко, Земя, Париж, 3162

На мили разстояние под издутите платна се въртеше полето Де Блау като осморка от предпазния Миценианов екран. Оттук излитаха товарните совалки за голямото звездно пристанище на втория спътник на Нептун. Светлините на петстотинметровите пътнически лайнери осветяваха платформите. Калибан се приземи върху площадката за кацане в яхтовия залив, снишавайки се плавно като трисегментно хвърчило. Щом ги хванаха насочващите лъчи, Лорк стана от кушетката.

— Добре, сладури. Свалете платната!

Минута след допира до твърдата повърхност той изключи бръмчащите вътрешности на Калибан. Светлините на датчиците около него угаснаха.

Брайън се промуши в контролната кабина, завързвайки левия си сандал. Дан, небръснат, с разгърдена дреха, изникна от неговата излъчвателна камера.

— Май пристигнахме, капитане. — Той спря да чопли мръсотията между пръстите на краката си. — Какъв е този купон дето ще ходите?

Лорк натисна бутона за разтоварване и подът започна да се спуска надолу, да се плъзга по жлебовете, докато долния край на пода докосна земята.

— И аз не съм съвсем наясно — отговори му Лорк, — но мисля, че всички ще разберем след като отидем там.

— О-о, не-е — проточи Дан, когато стигнаха най-ниската точка. — Аз не ставам за подобно общество. — Те излязоха от сянката на корпуса. — Намерете ми някой бар и на връщане просто ме приберете оттам.

— Ако вие двамата не искате да дойдете — заговори Лорк, оглеждайки се по полето, — ще седнем някъде да хапнем и вие може да останете там.

— Аз… да, така да се каже, исках да отида. — Брайън изглеждаше разочарован. — Едва ли друг път ще имам възможност да отида на купон, организиран от Принс Ред.

Лорк погледна Брайън. Набитото, чернокосо момче с тъмнокафяви очи бе сменило протритата кожена работна дреха с чиста риза на цветя. Лорк едва сега започна да осъзнава, колко заслепено бе това младо момче, прибрано някъде из вселената, от видимото и предполагаемото богатство на един деветнадесетгодишен младеж, който притежава собствена яхта и ходи по купони в Париж.

На Лорк изобщо не му беше дошло на ум да си смени дрехата.

— Тогава ти ела — каза Лорк, — а Дан ще го приберем на връщане.

— Само че, вие двамата, гледайте да не се напиете толкова, че да не можете да ме занесете до кораба.