Читать «Свръхнова» онлайн - страница 36

Той си спомняше гаснещия спътник, който видя през въртящия се таван.

Федерация Плеяди, Арк, Ню Арк, 3162

Лорк свързваше Принс Ред с идването и изчезването на светлината.

Той седеше гол до плувния басейн на покрива и четеше за изпита си по петрология, когато изведнъж пурпурните листа пред каменния вход се размърдаха. От силната буря навън остъкленият таван бучеше. Кулите на Арк, укрепени, за да устояват на вятъра, изглеждаха криви зад проблясващия купол.

— Татко! — Лорк остави учебника и се изправи. — Ей, аз съм трети на изпита по висша математика. Трети!

Ван Рей в обшита с кожа парка пристъпи през листата.

— И мисля, че сега се правиш, че учиш. Няма ли да ти е по-лесно в библиотеката? Как успяваш да се съсредоточиш тук, където всичко те разсейва?

— Петрология — възкликна Лорк със записващия бележник в ръка. — Всъщност няма нужда да уча за този изпит. Имам вече награди.

Едва през последните няколко години Лорк се научи да приема съвсем спокойно изискванията на родителите си за съвършенство. Научил се на това, той разбра, че забележките им са чисто ритуални и формални, така че ако успееше да ги остави да минат покрай ушите му, той отваряше пътя на нормалното общуване.

— О, така ли — възкликна баща му. После се засмя. Беше разкопчал парката си, скрежът в косите му се беше превърнал в капчици вода. — Ти най-после започна да учиш, вместо да се ровиш из чарковете на Калибан.

— А, ти ме подсети, татко. Регистрирал съм я за участие в регатата на Ню Арк. Ще дойдете ли с мама горе да видите финала?

— Ако успеем. Знаеш, че майка ти напоследък не се чувства особено добре. Последното пътуване бе малко тежко. А и ти я тревожиш с твоите състезания.

— Но защо? Аз не допуснах това да ми попречи на ученето.

Ван Рей сви рамене.

— Тя мисли, че има нещо опасно. — Остави парката на скалата. — Прочетохме за твоята награда в Трантор миналия месец. Поздравявам те. Макар и да се безпокои за теб, майка ти бе горда като квачка с малките си, когато обясняваше на всички педантки от женския клуб, че си неин син.

— Искаше ми се да бяхте там.

— И ние искахме това, но нямаше как да съкратим пътуването си с един месец. Ела, искам да ти покажа нещо.

Лорк последва баща си покрай поточето, което се виеше от басейна. Като тръгнаха надолу по стълбите, които се спускаха зад водопада и към къщата, ван Рей обгърна с ръка раменете на сина си. Стълбите се задвижиха от тяхната тежест.

— Спряхме на Земята по време на пътуването. Прекарахме един ден с Аарон Ред. Мисля, че си го виждал преди много, много време. Ред-шифт лимитед.

— В Нова Бразилия — обади се Лорк. — В мината.

— Нима помниш неща, станали толкова отдавна? — Стъпалата се изравниха и ги понесоха през оранжерията. От храстите изхвърчаха какаду, удряха се в прозрачната стена, отвъд която снегът покриваше терасите, после кацаха сред кървавочервените цветя и тропаха по пясъка. — С него беше и Принс, момче на твоите години, може би малко по-голямо. — Лорк не се интересуваше какво е правил Принс през всичките тези години, както обикновено децата не се интересуват с какво се занимават децата на приятелите на техните родители. Навремето Принс набързо бе сменил четири училища и слуховете, достигнали до Плеяди говореха, че само благодарение на богатството на Ред-шифт лимитед тези смени не са бивали открито наричани „изключване“.