Читать «Свръхнова» онлайн - страница 35

Майката се беше изправила и беше захлупила лице върху рамото на бащата.

— …една от белите ми птици — дочу я да казва Лорк.

— Принс, ела тук! — изкомандва Аарон.

Принс се върна назад, а движенията му бяха резки и трескави.

— Сега — заговори Аарон, — с Дана отивате вкъщи. Тя съжалява, че е споменала ръката ти. Не е искала да те обиди.

Майката и бащата гледаха Аарон с изумление. Аарон Ред се обърна към тях. Той бе малък човек. Единственото червено нещо по него, което Лорк можеше да види бяха ъгълчетата на очите му.

— Знаете ли — Аарон изглеждаше уморен, — аз никога не споменавам неговия недостатък. Никога.

Той изглеждаше отчаян.

— Не искам да се чувства непълноценен. Не допускам някой да го сочи като различен от останалите. Никога не трябва да говорите за това пред него. Никога и по никакъв повод.

Бащата се опита да каже нещо. Но причина за обърканата вечер беше той.

Майката изгледа последователно двамата мъже, после погледна ръката си. Поставила я бе в другата си длан и я поклащаше.

— Деца — каза тя, — елате с мен.

— Дана, сигурна ли си, че можеш…

Майката го прекъсна с поглед.

— Деца, елате с мен — повтори тя. Напуснаха шатрата.

Таво бе навън.

— Ще дойда с вас, сеньора. Ако искате, ще дойда да ви изпратя до къщата.

— Да, Таво — отговори мама, — благодаря ти.

Притискаше ръката си до корема.

— Това момче с желязната ръка — Таво посочи с глава, — момичето и вашия син. Аз ги доведох тук, сеньора. Но те ме накараха, сеньора. Те ми казаха да ги доведа тук.

— Разбирам те — отвърна мама.

Този път не минаха през джунглата, а хванаха по-широкия път, който водеше покрай пристана. От него обикновено тръгваха аквабусите, които отнасяха миньорите до подводните мини. Високите съдове се полюшваха във водата, хвърляха двойни сенки върху вълните.

Като стигнаха до портала на парка, Лорк изведнъж почувства, че му се повръща.

— Таво, дръж му главата — нареди мама. — Виждаш ли, тези вълнения не са добри за теб, Лорк. Пак си пил от онова мляко. По-добре ли ти е вече?

Той не спомена за рома. Зловонията в шатрата, както и миризмата, която излъчваше Таво, му помогнаха да запази своята тайна. Принс и Ръби го гледаха мълчаливо и бегло се споглеждаха.

Горе майката хубаво подреди бавачката и отпрати Принс и Ръби в стаята им. Накрая дойде в детската стая.

— Още ли те боли ръката, мамо? — попита Лорк с глава на възглавницата си.

— Боли ме. Като по чудо нищо не е счупено. Оттук отивам веднага да се прегледам в медицинската уредба.

— Те искаха да отидем там! — обади се Лорк. — Казаха, че искат да разберат къде сте отишли всички вие.

Майка му седна на леглото и започна да го гали по гърба със здравата си ръка.

— А ти не искаше ли да видиш, поне малко?

— Да — отговори той след кратка пауза.

— Така си и мислех. Как ти е коремът? Каквото и да ми говорят, не виждам какво хубаво може да има за теб в това вкиснато мляко.

Той все още не бе споменал за рома.

— А сега заспивай — и тя се запъти към вратата на детската стая.

Той си спомняше как тя докосна ключа.