Читать «Свръхнова» онлайн - страница 34

Миньорът стоеше изправен на парапета над тълпата. Подскачайки, с рамото си бе ударил прожектора и по платнището заиграха сенки. Облегна се на рейката, присви очи от полюшващата се светлина и потри разкривените си ръце. Тогава видя залепналата по него перушина. Отупа се внимателно и започна да пощи сплъстените си гърди, раменете.

От края на ямата избухна шум, после внезапно секна и накрая се превърна във вой. Някой размахваше една жилетка.

Миньорът не намери нищо и отново се облегна на стълба.

Възбуден и запленен едновременно, Лорк почувствува, че му прилошава от рома и вонята.

— Хайде — извика той на Принс, — нека да се качим горе, оттам се вижда всичко.

— Мисля, че не трябва да правим това — отговори му Ръби.

— Защо не? — Принс направи крачка напред, но изглеждаше уплашен.

Лорк се клатушкаше пред него.

Изведнъж някой го хвана за ръката и рязко го завъртя.

— Какво правите тук? — ядосан и смутен, ван Рей дишаше тежко. — Кой ви каза, че можете да водите децата тук?

Лорк се огледа за Таво. Таво го нямаше.

Зад гърба на баща му пристъпваше и Аарон Ред.

— Казах ви, че трябва някой да остане с тях. Вашите бавачки тук са толкова старомодни, че всяко малко по-хитро дете може да ги преметне.

Ван Рей бързо се обърна.

— Децата са добре. Но Лорк много добре знае, че не му е разрешено да излиза вечерно време сам!

— Аз ще ги заведа в къщи — каза мама и се приближи. — Не се тревожи, Аарон. Те са добре. Страшно много съжалявам, наистина. — После се обърна към децата и каза: — Какво ви прихвана, та дойдохте тук?

Около тях се бяха скупчили миньори и наблюдаваха сцената.

Ръби започна да плаче.

— Скъпо дете, какво има? — мама изглеждаше притеснена.

— Няма й нищо — отговори вместо нея Аарон, — знае си какво ще й се случи като я прибера в къщи. Те си знаят, когато са непослушни.

Ръби, която не беше и помислила, какво ще се случи, започна да плаче съвсем на сериозно.

— Хайде да поговорим утре за това — майката хвърли отчаян поглед на ван Рей. Но притеснен от сълзите на Ръби и огорчен от присъствието на Лорк, бащата не й отговори.

— Да, заведи ги вкъщи, Дана. — Той вдигна глава и погледна насъбралите се миньори. — Заведи ги вкъщи. Хайде, Аарон, няма за какво да се безпокоиш.

— Хайде — каза мама, — Ръби, Принс, дайте ръце. Ела Лорк, тръгваме за…

Майката протегна ръце на децата.

В този момент Принс я хвана с изкуствената си ръка и силно я дръпна…

Майката изпищя, олюля се напред и удари китката му със свободната си ръка. Металните и пластмасови пръсти затегнаха хватката още по-силно около ръката й.

— Принс! — Аарон посегна към него, но момчето му убягна, извъртя се и се просна на пода.

Майката падна на колене върху мръсния под, хлипаше и тихо ридаеше. Бащата я вдигна за раменете.

— Дана! Какво направи той? Какво се случи?

Майката поклати глава.

Принс се затича направо срещу Таво.

— Хвани го! — извика бащата на португалски.

— Принс! — изрева Аарон.

Като чу името си, момчето престана да се съпротивлява. Той се отпусна в ръцете на Таво с пребледняло лице.