Читать «Свръхнова» онлайн - страница 38

— Наистина ли? — Лорк усети, че вълнението му е по-голямо от учудването. — Къде е?

В колоната се очерта контейнер, поставен в ъгъла на една от товарните платформи. В далечината между маяците се очертаха контурите на пристанището за яхти Неа Лимани.

— Оттатък на пистата ли?

Лорк седна в зеления хамак, който висеше от тавана.

— Прекрасно! Ще го видя, когато сляза довечера. Все още не съм събрал екипаж за състезанието.

— Ти все събираш в екипажа си хора, които се мотаят около космодрума. — Майка му поклати глава. — Това винаги ме безпокои.

— Мамо, хората, които обичат състезанията, тези, които се интересуват от състезателни кораби, хората, които знаят как се плава, обикновено се навъртат около хангарите. Но така или иначе, аз познавам половината хора в Неа Лимани.

— Все пак аз бих желала да си подбираш екипаж измежду твоите съученици и приятели или хора, подобни на тях.

— Какво им е лошото на хората, които обичат да дрънкат? — той леко се усмихна.

— Не съм казала нищо подобно. Само си мисля, че трябва да използваш хора, които познаваш.

— Какво смяташ да правиш след състезанието — вклини се баща му в разговора, — до края на ваканцията?

Лорк сви рамене.

— Искаш ли да поработя като надзирател в мината на Сао Орини? Както миналата година.

Веждите на баща му се вдигнаха учудено, а после се събраха при вертикалните бръчки в основата на носа.

— След всичко, което се случи с дъщерята на миньора…? — Веждите отново се изопнаха. — Нима искаш пак да отидеш там?

Лорк отново сви рамене.

— Мислил ли си за нещо, което би искал да правиш? — обади се майка му.

— Аштън Кларк ще ми подскаже нещо. Но точно сега трябва да отида и да намеря хора за екипажа си. — Той стана от хамака. — Мамо, благодаря ти за камъните. А за ваканцията ще говорим, когато училището наистина свърши.

Той тръгна към моста, извил се над водата.

— Нали няма много да…

— Преди полунощ.

— Лорк, и още нещо.

Той спря в началото на моста и се облегна върху алуминиевия парапет.

— Принс ще прави купон. Изпратил ти е покана. Ще бъде на Земята, в Париж на Ил Сан Луи. Но е само три дни след регатата. Няма да успееш…

— С Калибан се стига Земята за три дни.

— Не, Лорк, ти не можеш да стигнеш до Земята с това малко…

— Никога не съм бил в Париж. За последен път петнадесетгодишен бях на Земята, когато ме взехте с вас и ходихме в Пекин. Лесно е да се плава надолу из Драко. — На излизане той отново се обърна към тях. — Ако не успея да събера сега екипаж, няма дори да отида на училище другата седмица.

И изчезна от другата страна на моста.

Федерация Плеяди/Драко (Калибан), 3162

Екипажът му се състоеше от двама приятели, които доброволно му предложиха помощта си, за да разопакова йоновия съединител. Нито един от тях не беше от Федерация Плеяди.