Читать «Свръхнова» онлайн - страница 37

— Помня го — каза Лорк, — той беше само с една ръка.

— Сега носи черна ръкавица до рамото с лента най-горе, покрита със скъпоценности. Много впечатляващ младеж. Каза, че те помни. Вие двамата май бяхте направили пакост или нещо такова на времето. Сега той малко се е поукротил или поне така изглежда.

Лорк се измъкна изпод ръката на баща си и стъпи върху белия килим, който покриваше зимната градина.

— Какво искаше да ми покажеш?

Баща му се насочи към една от кулите за общуване. Това бе прозрачна колона, широка четири фута, която подпираше прозрачния покрив с капител от декоративно стъкло.

— Дана, искаш ли да покажеш на Лорк какво си му донесла?

— Момент. — В колоната се очерта фигурата на майка му. Тя седеше в дълбоко кресло. От масата зад нея взе едно зелено парче плат и го разгъна върху скута си, покрит с брокат.

— Колко са красиви! — възкликна Лорк. — Къде намери хептодинов кварц?

Камъните, предимно силиконови, бяха образувани от геоложкото налягане по такъв начин, че във всеки кристал с големината на детски юмрук светлината протичаше по начупени сини линии в неправилни форми.

— Намерих ги, когато спряхме на Сигнус. Бяхме отседнали в близост до Гърмящата пустиня на Крол. Виждахме ги от прозореца на стаята ни отвъд стените на града. Гледката беше така ефектна и величествена, както винаги я описват. Един следобед, когато баща ти беше на конференция, аз излязох да се разходя. Като ги видях, се сетих за твоята колекция и купих тези специално за теб.

— Благодаря. — Той се усмихна на образа в колоната. От четири години насам нито той, нито баща му бяха виждали майка му. Станала жертва на дегенеративно психическо и физическо заболяване, което често я правеше съвсем неконтактна, тя се бе затворила в своя апартамент в къщата с лекарствата си, с диагностициращите компютри, с козметиките си, гравотермията и четящите машини. Тя, а най-често някой от нейните андроиди, програмирани по нейния основен модел на реакции, се появяваше в кулите за общуване и показваше някакво подобие на нейния нормален вид и личност. По същия начин, чрез андроид и телерамна връзка, тя „придружаваше“ ван Рей по време на деловите пътувания, докато физическото й присъствие бе ограничено до скритите, изолирани помещения, където никому не бе разрешено да влиза с изключение на психотехника, който тихичко я посещаваше веднъж в месеца.

— Те са чудесни — повтори той и пристъпи напред.

— Ще ти ги оставя довечера в стаята. — Тя взе един камък с черната си ръка и го завъртя. — Аз самата ги намирам прекрасни. Почти хипнотизиращи.

— Ела тук. — Ван Рей се обърна към една от другите колони. — Имам да ти покажа още нещо. Очевидно Аарон е разбрал нещо за състезателните ти страсти и за това, колко добре се представяш. — Нещо се очертаваше във втората колона. — Двама от неговите инженери разработили нов йонен съединител. Те ни казаха, че бил твърде чувствителен за масова употреба и не би било изгодно за тях да го произвеждат в промишлени мащаби. Но Аарон каза, че качеството на връзката било идеално за малки състезателни кораби. Аз му предложих да го купя за теб. Не искаше и да чуе дори. Изпраща ти го като подарък.