Читать «Свръхнова» онлайн - страница 32

— Дай ги на Таво.

— Защо?

— Той ще ни заведе да видим родителите си.

Таво се пресегна и взе парите от Принс, изведнъж вдигна вежди, изненадан от сумата.

— Той дава ли ми ги?

— Ако ни заведеш, където трябва — отговори му Лорк.

Таво погъделичка Лорк по корема. Те се разсмяха. Таво сгъна една разписка и я пусна в джоба му. После си поръча още един ром и вкиснато мляко.

— Млякото е за теб. Приятелите ти искат ли?

— Хайде, Таво, ти каза, че ще ни заведеш.

— Тихо — каза миньорът. — Мисля дали изобщо трябва да ходим там горе. Нали знаеш, че утре сутринта трябва да се включа за работа. — Той потупа розетката върху китката си.

Лорк сложи сол и пипер в млякото и го изсърба.

— Аз искам да го опитам — обади се Ръби.

— Мирише ужасно — каза Принс. — Не пий такова нещо. Ще ни заведе ли?

Таво се обърна с жест към собственика на кафенето.

— Много хора ли се качиха тази вечер при Алонза?

— Днес е петък, нали? — отвърна собственикът на въпроса с въпрос.

— Момчето иска да го заведа горе — продължи Таво, — за вечерта.

— Ти ще водиш момчето на ван Рей горе при Алонза? — пурпурночервената по рождение бенка на собственика се сбръчка.

— Родителите му са горе — сви рамене Таво. — Момчето иска да ги заведа. Знаеш ли, той ми нареди да ги заведа. Това ще ми е много по-забавно от седенето тука и мачкането на насекоми.

Той се наведе, завърза езиците на овехтелите си сандали един за друг и ги провеси през врата си.

— Хайде, малък господарю, кажи на едноръкото момче и на момичето да се държат прилично.

Като чу забележката за ръката на Принс, Лорк подскочи.

— Тръгваме.

Но Принс и Ръби не разбраха нищо.

— Тръгваме — обясни им Лорк, — нагоре при Алонза.

— Какво е това при Алонза?

— Това да не е като местата, където Аарон взима онези хубави жени в Пекин?

— Те тук нямат такива неща като в Пекин — обади се Принс. — Тъпо! Те дори си нямат нещо като Париж!

Таво се наведе и хвана ръката на Лорк.

— Не се отделяй от мен. Кажи и на приятелите си да не се отделят от нас.

Ръката на Таво бе потна и мазолеста. Джунглата над тях цъкаше и съскаше.

— Къде отиваме? — попита Принс.

— Да видим мама и татко. — Гласът на Лорк звучеше колебливо. — При Алонза.

Като чу последната дума, Таво се огледа и кимна с глава. Той посочи някъде между дърветата, удвоени от светлината на двата спътника.

— Далеч ли е това, Таво?

Таво само плесна Лорк по врата, хвана го отново за ръката и продължи напред.

На върха на хълма нещата се проясниха: изпод краищата на една шатра се процеждаше светлина. Група мъже се шегуваха и пиеха с една дебела жена, излязла на въздух. Лицето и раменете й бяха влажни. Гърдите й лъщяха, преди да потънат в оранжевата щампа на деколтето. Тя навиваше плитката си.

— Стой! — каза тихо Таво и избута децата назад.

— Ей, защо…

— Трябва да стоим тук — обясни Лорк на Принс, който бе тръгнал след миньора.

Принс се огледа, после се върна и застана до Лорк и Ръби.

Таво се присъедини към мъжете и пое бутилката, покрита с лико, която обикаляше групичката от ръка в ръка.

— Хей, Алонза, господарите ван Рей…? — той посочи с пръст към шатрата.