Читать «Свръхнова» онлайн - страница 27

Понякога родителите му отиваха в Драко, на Земята, в градове, наричани Ню Йорк и Пекин. Мислеше си, кога ли ще го вземат с тях.

Но всяка година през последната седмица на Салуари те хващаха един от големите кораби и заминаваха за друг свят, който също не беше отбелязан на картата. Той се казваше Нова Бразилия и се намираше във Външните колонии. И той бе живял в Нова Бразилия на остров Сао Орини, защото родителите му имаха къща там в близост до рудника.

Външни колонии, Нова Бразилия, Сао Орини, 3149

Имената Принс и Ръби Ред чу за първи път, когато бе в къщата на Сао Орини. Лежеше в тъмното и крещеше, че иска светлина.

Най-сетне майка му дойде, махна предпазната мрежа за насекоми (тя не беше необходима, защото в къщата имаше сонарна инсталация, от която малките червени буболечки бягаха, макар че навън те понякога хапеха и караха човек да се чувства особено за няколко часа. Мама обаче искаше да бъде сигурна.) Тя го вдигна на ръце.

— Шшш! Шшш! Всичко е наред. Няма ли да заспиваш вече? Утре има прием. Ще дойдат Принс и Ръби. Не искаш ли да си играеш с Принс и Ръби на приема?

Тя го носеше на ръце, обикаляше детската стая и спря само за да натисне ключа на стената до входната врата. Таванът започна да се върти, докато поляризираният панел се избистри. Двата спътника пръскаха оранжева светлина между палмовите листа, които обвиваха покрива. Тя го сложи в леглото и погали твърдата му рижа коса. След малко тръгна да излиза.

— Не гаси, мамо!

Ръката й се махна от ключа. Усмихна му се. Стоплен от усмивката, той се обърна, за да вижда спътниците през гъстите корони на палмите.

Принс и Ръби идваха от Земята. Той знаеше, че родителите на майка му бяха на Земята, в една държава, наречена Сенегал. Прародителите на баща му бяха също земляни от Норвегия. Фамилията ван Рей, руси и буйни, от поколения движеха борсовите операции във Федерация Плеяди. Той не беше съвсем наясно какво точно правеха, но каквото и да е, то бе успешно. Неговият род бе собственик на илирионовия рудник, който се намираше точно зад северния край на Сао Орини. Понякога баща му се шегуваше с него и му разправяше, че щял да направи от него един малък надзирател на мините. Такава вероятно бе играта. Спътниците вече залязваха. Доспа му се.

Не си спомняше кога и как се беше запознал със синеокото, чернокосо момче, което имаше изкуствена дясна ръка, нито пък със стройната му сестра. Но си спомни как тримата — той, Принс и Ръби играеха на следващия ден в градината.

Показа им мястото зад бамбука, където можеше да се изкатерят до пресечената в камъка паст.

— Какво е това? — попита Принс.

— Това са драконите — обясни Лорк.

— Тук няма дракони — намеси се Ръби.

— Това са дракони. Така каза баща ми.

— А-ха — Принс постави изкуствената си ръка на долния ръб и се надигна сам. — За какво са те?

— Можеш да се покатериш и да влезеш в тях. После можеш да слезеш долу. Татко казва, че са ги издълбали хората, които са живели тук преди нас.

— Кой е живял тук преди? — попита Ръби. — Какво са правели те с драконите? Принс, помогни ми да се кача.