Читать «Свръхнова» онлайн - страница 26

— Ти живееш на Арк, втората планета от това слънце тук — казваше баща му и сочеше надолу, където Лорк бе изпънал картата върху масичка от камък зад стъклената стена. Навън разклонените паякообразни дървета шумоляха, разклащани от силния вечерен вятър.

— Къде е Земята?

Баща му гръмко се разсмя, сам в гостната стая.

— Не можеш да я видиш на тази карта. Това е карта, изобразяваща само Федерация Плеяди.

Морган сложи ръката си върху рамото на момчето.

— Аз другия път карта на Драко ще ти донеса — засмя се секретарят. Очите му имаха формата на бадеми.

Лорк се обърна към баща си.

— Искам да отида в Драко — после пак заговори на секретаря Морган. — Аз някой ден да отида в Драко искам.

Секретарят Морган говореше като повечето от хората в неговото училище в Козби, както говореха онези хора от улицата, които му бяха помогнали да намери дома си, когато се беше загубил на четиригодишна възраст (но и не като баща му или леля Саяна), а майка му и баща му бяха страшно изплашени („Толкова се безпокояхме. Мислехме, че си отвлечен. Не трябва да ходиш при тия улични картоиграчи, въпреки че те доведоха в къщи.“) Родителите му се смееха, когато той им заговореше по този начин, но сега хич не им беше до смях, защото секретарят Морган беше гост.

— Карта на Драко! Притрябвала му е. О, да, Драко! — измънка баща му.

Леля Саяна се изсмя. След нея майка му и секретарят Морган също се засмяха.

Те живееха на Арк, но често с големи кораби посещаваха и други светове. Имаше кабини, в които само като се пресегнеш към пъстрите панели, можеше да получиш каквото си пожелаеш за ядене по всяко време. Или можеше да слезеш до наблюдателния екран и да разглеждаш ветровете в космоса, трансформирани във видими светлинни пана върху шуплестия таван, цветове, вършеещи между звездите, които се носеха край тях. И човек разбираше, че се движи по-бързо от каквото и да било.