Читать «Свръхнова» онлайн - страница 25

— Винаги се чувствам така, сякаш съм готов за Голямото завръщане — чу в ушите си гласа на Катин. Всички мачтови киборги на кораба имаха контакт помежду си след включване в кабините. — Винаги така ме пробожда в кръста, като че ли от това противоестествено място се е проточила пъпната ми връв. По-добре щеше да бъде, ако бях марионетка в куклен спектакъл. Наистина ли знаеш как да се оправяш с тези неща?

— Много би било лошо, ако не си разбрал досега — отвърна Мишока.

— Цялото това шоу е заради илириона — обади се Идас.

— Заради илириона и Нова — добави Линцеос.

— Какво правиш с твоите животни, Себастиян?

— С мляко храня ги.

— И с транквиланти в него — чу се мекия глас на Тайи. — Сега спят те.

Всички светлини угаснаха.

Включи се и капитанът. Рисунките, надписите и всички знаци по стените изчезнаха. Останаха само червените светлини, които се гонеха по тавана.

— Едно раздрусване и играта с дъгоцветните камъни започва — каза Катин.

Мишока избута с крак кутията със сиринкса под кушетката и легна. Придърпа кабела изпод гърба си и го нагласи на врата.

— Всичко наред ли е? — гласът на ван Рей се разнесе из целия кораб. — Опънете предните платна.

Мишока замига пред новата гледка — космодрум: по площадката проблясваха светлини, пукнатините от лавата по повърхността на кората изчезваха и се превръщаха във виолетови трептения от края на спектъра. Но над хоризонта „ветровете“ бяха брилянтни.

— Свалете страничното платно със седем градуса.

Мишока сгъна онова, което някога беше лявата му ръка. И страничното платно се сведе като крило от слюда.

— Ей, Катин — прошепна Мишока, — това не е ли страхотно? Виж!

Мишока потръпна, изви гръб под светлинния щит. Олга бе завладяла неговото дишане, ударите на сърцето, докато окончанията на гръбначния му мозък бяха отдадени на системите на кораба.

— За илирион, за Принс и Ръби Ред — чу се единият от близнаците.

— Дръж си платното! — заповяда капитана.

— Катин, виж…

— Мишок, легни си и се отпусни — прошепна Катин. — Аз смятам да направя точно това и да мисля за миналото си.

Пустотата изрева.

— Ти наистина ли се чувстваш отегчен, Катин?

— Всяко нещо може да те отегчи, ако добре се постараеш.

— Ей, вие двамата, погледнете нагоре — намеси се капитанът.

Те погледнаха.

— Пуск на стазисните превключватели.

За момент светлините на Олга заслониха гледката пред него. И изчезнаха — ветрове се понесоха насреща му. И започна завъртането в обратна посока на слънцето.

— Сбогом, спътник — прошепна Катин.

Федерация Плеяди, Арк, Ню Арк, 3148

Луната се сля с Нептун. Нептун се сля със слънцето. И слънцето започна да залязва. Пред тях избухна нощта. Как започна всичко?

Той се казваше Лорк ван Рей и живееше на Екстол парк номер 12 в голямата къща на хълма: Ню Арк (N.W. 73), Арк. Това трябваше да каже някому на улицата, ако се е загубил и човекът щеше да му помогне да си отиде в къщи. По улиците на Арк бяха поставени прозрачни противоветрови заслони и вечерите, от април чак до юмбра, бяха продухвани от разноцветни изпарения, които се блъскаха, разпръсваха се и се извиваха над града, разположен върху скалистите склонове на Тонг. Казваше се Лорк ван Рей и живееше… Това бяха нещата от детството му, трайните неща, които първо беше научил. Арк бе най-големият град във Федерация Плеяди. Майка му и баща му бяха известни хора и често отсъстваха. Когато си бяха у дома, говореха за Драко, за неговия столичен свят — Земята. Говореха за преустройство, за бъдещия суверенитет на Външните колонии. Идваха им на гости този сенатор или онзи висш представител на нещо. Когато секретарят Морган се ожени за леля Саяна, те дойдоха на вечеря у тях и секретарят Морган му подари холографска карта на Федерация Плеяди, която изглеждаше като най-обикновено парче хартия, но погледнато под тензорен лъч, то приличаше на нощна гледка през прозорец с проблясващи светлинни точици на различно разстояние и ветреещи се благородни газове.