Читать «Свръхнова» онлайн - страница 29

Изведнъж бащата гръмко се изсмя, което накара всички да обърнат погледи към него.

— Чуйте това! Чуйте само, какво ми говори Лузуна!

Беше сложил ръката си върху рамото на един студент, който бе дошъл с младоженците. Невъздържаността на ван Рей очевидно бе подтикнала младия човек към спор. Бащата го подкани с жест да повтори думите си.

— Казах само, че живеем в епоха, която с икономическите си, политически и технологични промени разруши всички културни традиции.

— Господи — изсмя се жената с посребрените коси, — това ли е всичко?

— Не, не — размаха ръце бащата. — Ние трябва да чуем какво мисли младото поколение. Продължавайте, господине.

— Липсват хранилища на националната или световна солидарност дори на Земята, центъра на Драко. Последните половин дузина поколения стават свидетели на небивало преселение на народите от свят на свят. Това псевдо-интерпланетарно общество, което подмени всички истински традиции, макар и привлекателно, е напълно изпразнено от съдържание и прикрива невероятна плетеница от упадък, схематичност, корупция…

— Наистина, Лузуна — възкликна младата съпруга, — личи си твоята ерудиция. — Тя току-що бе изпила поредното питие по настояване на дамата с посребрените коси — и плагиатство.

(По погледите, които си размениха гостите, дори тримата малчугани, свити в пастта на издялания гущер, разбраха, че с последните си думи Лузуна бе стигнал твърде далеч.)

Майка му прекоси поляната, позлатените й нокти отмятаха назад края на червената рокля. Тя протегна ръце към Лузуна и се усмихна:

— Хайде, нека довършим дисекцията на обществото след вечеря. Приготвили сме съвършено корумпирано манго-банго с нетрадиционно лосо йе мбиджи и упадъчно мпати а нсенго. — За приемите майка му винаги приготвяше старинни сенегалски блюда. — И ако фурната е в ред, ще завършим с едно ужасно псевдо-интерпланетарно тиба йока фламбе.

Студентът се огледа, разбра, че в този момент от него се иска да се усмихне и направи по-доброто, засмя се. Хванала студента под ръка, майката поведе гостите за вечеря.

— Някой ми беше казал, че вие сте спечелил стипендия за Университета на Драко в Сентаури. Трябва да сте много умен. Вие сте землянин, доколкото разбирам по акцента ви. От Сенегал може би? Хм! И аз съм от там. От кой град?

С чувство на облекчение бащата прокара ръка през косата си с цвят на дъбово дърво и последва гостите към павилиона за вечеря, щорите на който бяха спуснати.

Върху каменния език Ръби се обърна към брат си:

— Мисля, че не трябва да правиш това.

— Защо? — попита Принс.

Лорк се обърна и погледна към брата и сестрата. Принс бе взел един камък от пода на драконската паст и го държеше с механичната си ръка. В отсрещния край на поляната бе поставен кафез с бели какаду, които мама бе донесла от Земята след последното й пътуване дотам.