Читать «Свръхнова» онлайн - страница 24

След кратък момент на размисъл Катин проговори:

— Мишок, ти дал ли си си сметка какво можеш да загубиш от това пътуване?

— Да.

— И не се ли страхуваш?

Мишока сграбчи ръката на Катин с тънките си пръсти.

— Дяволски съм изплашен — проскърца гласът му. Отметна глава назад, за да погледне високия си корабен другар. — Знаеш ли? Не ми харесва тая работа с Дан. Страх ме е.

ГЛАВА ТРЕТА

Драко, Тритон, Хел3, 3172

Някой от мачтовите киборги бе надраскал с черен молив „Олга“ на цялата лицева повърхност на излъчвателя.

— Добре — каза Мишока на машината, — ти си Олга.

Бръмчене и присветване, три зелени светлинки и четири червени. Мишока започна досадната проверка на налягането, неговото разпределение и фазовите показания.

За движението на един кораб със скорост по-голяма от тази на светлината се използват изкривяванията на пространството, действителните деформации, които материята създава в самата безкрайност. Да се говори за скоростта на светлината като максимална скорост при движението на даден обект е все едно да се говори за дванайсет — тринайсет мили в час като гранична скорост на един плувец в морето. Но, ако плувецът започне да използва водните течения и вятъра, какъвто е принципът на платноходите, ограничението изчезва. Всеки звезден кораб има седем енергийни крила, които изпълняват ролята на платна. Шест излъчвателя, контролирани от компютри, пронизват платната в нощната тъма. Всеки от мачтовите киборги контролира по един компютър. Капитанът контролира седмия. Енергийните платна се настройват съобразно променливите честоти на стазисните напрежения — по този начин, благодарение на енергията на илириона в неговата сърцевина, корабът сам плавно се изхвърля от дадена плоскост в пространството. Това правеха Олга и нейните побратими. Но контролът върху формата на платната и ъгъла на установката им най-добре се осъществяваше от човешки мозък. Това бе работата на Мишока, разбира се в съответствие със заповедите на капитана. Капитанът също така упражняваше пълен контрол върху уредите, обслужващи енергийните платна.

Стените на кабината бяха покрити с графити от предишните екипажи. Имаше и кушетка. Мишока настрои индукционната междинна поредица бобинни кондензатори от седемдесет микрофарада, плъзна се по улея в стената и седна.

Бръкна с ръка под дрехата си и напипа розетката на кръста си. В Купър му я бяха присадили към гръбначния стълб. Той хвана първия рефлексен проводник, който като примка обикаляше целия под и изчезваше някъде в предния панел на компютъра. Повъртя го в ръцете си, докато дванадесетте щифта попаднат в гнездото на розетката му и се напаснат. След това хвана по-малкия куплунг с шестте щифта и го вкара в гнездото от вътрешната страна на лявата си китка. Така и двата му радиални нерва бяха свързани с Олга. Отзад на врата си имаше още една розетка. Той плъзна и последния куплунг в нея — проводникът беше тежък и малко го дърпаше за врата — и видя искри. Този изпращаше директно в мозъка му импулси, които ускоряваха звука и картината. Той вече долавяше слабо бръмчене. Пресегна се, завъртя едно копче на предния панел на Олга и бръмченето стана по-ясно. Таванът, стените и пода бяха покрити с контролни уреди. Стаята беше достатъчно малка, за да може с едно пресягане от кушетката да стигне всеки един от тях. Но щом корабът излети, той няма да ги пипа изобщо. Ще контролира платната директно чрез нервните импулси на собственото си тяло.