Читать «Свръхнова» онлайн - страница 23

Дан обаче го направи.

Тялото му се закачи на една оголена издатина, шестдесет фута по-долу, след това се изтърколи надолу.

Мишока се вкопчи в парапета и се надвеси, притиснал корем в перилата.

Малко след това и Катин се озова до него, надвесил се още по-напред.

— Ох! — прошепна Мишока, дръпна се назад и извърна лице.

Капитан ван Рей стигна до скалата, от която се бе хвърлил Дан. Приклекна на едно коляно и с две ръце се подпря на камъка, вперил поглед надолу. Към него се спуснаха призраци (животните на Себастиян), после отново се издигнаха, без да хвърлят сянка. Близнаците бяха спрели на издатините над него.

Капитан ван Рей се изправи. Погледна нагоре към екипажа си. Дишаше тежко. Обърна се и започна да се катери по склона.

— Какво стана? — попита Катин, когато всички отново се събраха на моста. — Защо той…?

— Само преди няколко минути говорих с него — обясни ван Рей. — От много години той лети с мен. Но при последното пътуване… ослепя.

Големият капитан. Уплашеният капитан. На колко ли е години — чудеше се Мишока. Преди време го беше оценил на около четирийсет и пет-петдесет. Но това нещастие му добави още десет-петнайсет. Капитанът беше на възраст, но не и стар.

— Точно му казах, че съм уредил всичко да се върне у дома си в Австралия. Обърна се, за да пресече обратно моста и да стигне до пансиона, където му бях запазил стая. Погледнах назад, но на моста го нямаше. — Капитанът огледа всички около себе си. — Да вървим към Рок.

— Мисля, че трябва да уведомите за това патрулите — обади се Катин.

Ван Рей ги поведе към портала на космодрума, където в тъмнината се беше увила стометровата колона на Драко.

— Тук, в началото на моста има телефон…

Ван Рей стрелна Катин с поглед и го прекъсна.

— Искам да се махна от тази скала. Ако се обадим, ще искат всички да останем тук, за да чуят по три пъти версията на всеки един от нас.

— Струва ми се, че можеш да се обадиш от кораба — предложи Катин, — след като излетим.

За момент Мишока отново се усъмни в оценката си за възрастта на капитана.

— Нищо повече не можем да направим за нещастния глупак.

Мишока хвърли притеснен поглед надолу към пропастта и продължи напред с Катин.

Отвъд горещите пукнатини нощта бе студена, а мъглата лежеше върху шапките на флуоресцентните лампи, наобиколили космодрума.

Катин и Мишока вървяха на опашката след групата.

— Само се чудя, какво точно означава илирионът за този красавец? — коментираше тихо Мишока.

Катин изсумтя и пъхна ръцете си под колана. След малко попита:

— Мишок, кажи ми какво имаше предвид, като каза, че всички сетива на стареца били унищожени?

— Когато за последен път се опитали да стигнат до Нова — започна отговора си Мишока, — той твърде дълго е гледал звездите чрез сензорната връзка, поради което всичките му нервни окончания били обгорени. Те не били умъртвени. Те били притиснати и в състояние на постоянна възбуда.

Той сви рамене.

— Разлика няма. Почти.

— О-о — въздъхна Катин и погледна надолу към паважа.

Около тях стърчаха товарните звездолети. Между тях, далеч по-малки, стояха стометровите совалки.