Читать «Свръхнова» онлайн - страница 22

— …И така, ние оставихме брат си в илирионовите мини и се изкачихме сред звездите, уплашени…

— …Вижте, ние се уплашихме, че брат ни Тобиас е намерил нещо, което го откъсна от нас, че и ние можем да намерим нещо, което да ни раздели и нас, останалите двама братя…

— …защото си мислехме, че нас тримата нищо не може да ни раздели — Идас погледна към Мишока. — Затова зарязахме блаженството.

Линсеъс премигна.

— Ето какво значи илирион за нас.

— Пояснение — обади се Катин от другата страна на алеята. — Външните колонии днес се състоят от четиридесет и две планети и около седем билиона население. На практика цялата тази популация по един или друг начин има нещо общо с прекия добив на илирион. И мисля, че приблизително всеки трети от тях е прекарал целия си живот или част от него в работа, свързана с приложението на илириона или с неговите продукти.

— Такава е статистиката — обади се Идас — за далечните Външни колонии.

Черните криле се разпериха, щом Себастиян се изправи и хвана ръката на Тайи.

Мишока се почеса по главата.

— Добре. Хайде сега да се изплюем в тази река и да отиваме към кораба.

Близнаците слязоха от парапета. Мишока се надвеси над горещия пролом и сбърчи устни.

— Какво правиш?

— Плюя в Хел3. Циганите трябва да се изплюят по три пъти във всяка река, която прекосяват — обясни Мишока на Катин. — Иначе могат да се случат лоши неща.

— Но ние живеем в трийсет и първия век. За какви лоши неща говориш?

Мишока сви рамене.

— Аз никога досега не съм плюл в никаква река.

— Това може да е само за циганите.

— Мисля, че една хубава идея това е — каза Тайи и се опря на парапета до Мишока. Себастиян се изправи до рамото й. Единият от зверовете над тях попадна в горещия въздушен вихър и излетя в тъмнината.

— Какво това е? — Тайи изведнъж се намръщи и посочи нанякъде.

— Къде? — Мишока се огледа.

Тя посочи с пръст зад него към стената на каньона.

— Ей — възкликна Катин. — Та това е слепецът.

— Този, който ти развали свирнята.

Линсеъс се промуши между тях.

— Той е болен — той присви очите си с цвят на кръв. — Онзи човек там е болен.

Подлуден от проблясъците около него, Дан се спускаше надолу по ръба към самата лава.

— Той ще изгори — извика Катин, присъединявайки се към останалите.

— Но той не усеща топлината — възкликна Мишока. — Той не вижда, той вероятно дори не знае…

Идас, а след него и Линсеъс, се отблъснаха от парапета и затичаха по моста.

— Хайде! — извика Мишока и ги последва.

Тайи и Себастиян идваха след тях, а последен беше Катин.

На десет метра под ръба Дан се спря на една скала с ръце, протегнати напред, сякаш се готвеше да се гмурне в ада.

Като стигнаха началото на моста, близнаците вече се изкачваха по парапета. Върху очертанията на каньона точно над стареца се появи фигура.

— Дан!

Лицето на ван Рей светеше, озарено от пламък. Той скочи напред. Изпод сандалите му изхвръкнаха глинести шисти и затрополяха пред него, докато той се хлъзгаше по склона.

— Дан, недей…