Читать «Свръхнова» онлайн - страница 21

Идас се облегна на парапета, помълча, после се повдигна, за да седне.

— Илирион?

Разтвори колена и отпусна възлестите си ръце между тях.

— Ние си имаме илирион във Външните колонии.

Линсеъс седна зад него.

— Тобиас — обади се Линсеъс. — Ние имаме брат Тобиас. — Линсеъс се премести по парапета, за да е по-близо до мургавия Идас. — Ние имаме брат във Външните колонии, който се казва Тобиас. — Той погледна към Идас, а кораловите му очи се премрежиха със сребро. — Във Външните колонии, където има илирион. — Той събра китките си, а пръстите му се разтвориха като цвят на вкаменена лилия.

— Световете във Външните колонии? — възкликна Идас. — Балтус, с неговия лед, кални ями и илирион. Касандра със стъклените пукнатини, големи колкото океаните на Земята с джунглите с неизброими растения, цялата синя, с буйните реки от галений и с илириона. Салиний, прорязан от високите цяла миля пещери и каньони, пълни с убийствен червен мъх и морета с градове-кули, построени върху твърдия кварц на дъното на океана, и илириона…

— Външните колонии са светове на далеч по-млади звезди от тези тук, в Драко и многократно по-млади от плеяди — добави Линсеъс.

— Тобиас е в… един от рудниците за илирион на Табман — поде Идас.

Гласовете им издаваха напрежение, бяха свели погледи и само надничаха един другиму в очите. Когато черните ръце се отвориха, белите се събраха.

— Идас, Линсеъс и Тобиас, ние тримата израснахме сред влажните екваториални скали на Табман, на Аргос под три слънца и един червен спътник…

— …и на Аргос също имаше илирион. Ние бяхме диви. Наричаха ни „диваците“. Две черни и една бяла перла, които се мотаеха и правеха скандали по улиците на Аргос…

— …Тобиас беше черен като Идас. Само аз бях бял в целия град…

— …но въпреки белотата, не по-малко див от Тобиас. И казват, че една нощ, напълно издивели и с мозъци, упоени с блаженство…

— Така се нарича златният прашец, който се събира в калните пукнатини, а при вдишване кара в очите да светят незнайни цветове, в ушите да звучат нови хармонични съзвучия, съзнанието да се отваря…

— …упоени с блаженство, ние сме направили портрет на кмета на Аргос, поставили сме го на летящ механизъм с пружина и сме го пуснали да кръжи над градския площад в съпровод на сатирични строфи за градските големци…

— …За това бяхме изгонени от Аргос в дивите райони на Табман…

— …а извън града има един-единствен начин да се живее и той е да се спусне човек дълбоко под морето и да си отработи дните на немилост в подводните илирионови мини…

— …И ние тримата, които под въздействието на блаженство не бяхме направили нищо, освен да се смеем и да подскачаме, не бяхме измамили никого…

— …Ние бяхме невинни…

— …Ние бяхме изпратени в мините. Работихме цяла година с кислородни маски и неопрени в подводните мини на Аргос…

— …Годината на Аргос е с три месеца по-дълга от годината на Земята, тя е с шест сезона вместо с четири…

— …И в началото на втората ни есен, обагрена в цветовете на морски водорасли, бяхме готови да напуснем това проклето място. Но Тобиас не пожела да тръгне с нас. Ръцете му бяха възприели ритъма на приливите и отливите, тежестта на рудата създаваше комфорт за неговите длани…